"Иранска миниатюра"

Иранската миниатюрата е позната в цял свят. Най-древният представител на това изкуство в историята на Иран е Мани, който преди около 1800 години украсява с рисунки книгата си „Аржанг”, съдържаща религиозни предписания. При този вид изобразително изкуство са известни много стилове и школи, всяка от които носи следите на определен исторически период и епоха на управление. От тях могат да се споменат школите в Херат, Шираз, Табриз и Исфахан.

Изкуството миниатюра в периода на управление на Сефевидите, познато като Исфаханска школа, се характеризира с много специфики. През този период изобразителното изкуство е представено чрез нежни и приятни окраски и един от стиловете изобразително изкуство през този период всъщност представлява вид рисуване, познат като „каламгири”.

Разнообразните литературни и епични теми и използването на различни орнаменти през ислямския период оставят особен печат върху това изкуство. В съвременния период миниатюрата е също широко разпространена и следва свои собствени правила.

Освен това, че най-голям принос в превръщането на обикновеното писмо в изкуство се дължи на персите, то на тях се дължи също така и изобретяването на различните стилове калиграфско изкуство. Въпреки че тези различни стилове са имали през вековете свои последователи и в други страни, те са били най-широко разпространени на територията на Иран и други държави, като Афганистан, Пакистан и Индия. На тази географска територия калиграфското изкуство винаги е било смятано за най-възвишено сред визуалните изкуства и се е характеризирало с особено изящество и финес.