Домът на Вахши Бафки — бившият дом на велик поет, който бе превърнат в музей

Присъствието в етнографските музеи предоставя специална възможност за директен досег с културата, обичаите и ежедневния живот на хората. Етнографският музей в Бафк, създаден в дома на Вахши Бафки — един от най-известните ирански поети, разказва за живота на хората, живеещи в пустинния град, които са свикнали с тежките природни условия и през вековете са създали богата и дълбока култура.

Кой е Вахши Бафки?

Камал ад-Дин или Шамс ад-Дин Мохамад Вахши Бафки е известен ирански поет, роден през 1532 г. в Бафк и починал през 1582 г. в Йезд. В ранните си години учи в родния си град, а след това се премества в Йезд, за да се обучава при местни учители. След няколко години живот в Йезд и Кашан, пътува до Индия, а в края на живота си се завръща в Йезд (или Керман).
Вахши Бафки прекарва целия си живот в бедност, което проличава ясно в неговата поезия, изпълнена с усещане за самота и мъка. Основни теми в творчеството му са неосъществената любов, трудният живот и личните му страдания.
От Вахши са запазени няколко поетични произведения, сред които най-известната е поемата „Фархад и Ширин“ — историята на двама прочути влюбени в персийската литература. Също така е публикуван негов диуан (сборник стихове), който съдържа гозлета, оди и други произведения, общо 9076 стиха.

Домът на Вахши Бафки

Домът на Вахши Бафки се намира източно от главната джамия в Йезд (Джаме) и е построен във формата на четириъгълник. През 2006 г. домът е включен в списъка на националните паметници на Иран. За строежа му, както при много други исторически сгради в Йезд, са използвани кал и глина. Домът разполага с голяма и красива веранда и седем отделни малки стаи, разположени около двора, които през различните сезони са посрещали членовете на семейството.

В източната част на дома има мазе, през което е протичал малък воден канал. Текущата вода и по-ниската температура в мазето го правели прохладно през горещите лета и служели като убежище от силната жега. Мазето също е използвано за съхранение на хранителни продукти заради по-ниската си температура.

Стаите се осветяват чрез сравнително големи и многобройни прозорци, изработени от дърво с прост дизайн, поставени в рамки с леко арковидна форма.

В миналото хората са смятали дома за свещено място, заради наличието на стар гроб в една от стените, към който са отправяли поклонение, макар че сега този гроб вече не съществува.

Вахши Бафки и неговият дом

Както личи от стиховете му, Вахши Бафки е изпитвал силна привързаност към дома си. Въпреки многото си пътувания, в последните години от живота си той почти не напускал Йезд и предпочитал усамотен живот. Спомени на възрастни жители на Йезд потвърждават, че в края на живота си Вахши прекарвал следобедите си край улица на име „Арук“, където разговарял със стари хора. След смъртта си бил погребан срещу тази улица.

Етнографският музей

Днес домът функционира като етнографски музей на Бафк, където са изложени различни аспекти от живота на местните жители в тази пустинна област. В музея са представени стари бижута, инструменти за традиционна медицина, оборудване за аптекарство, селскостопански, тъкачни и железарски инструменти, керамични и метални съдове, осветителни принадлежности, местни носии и занаяти.

В малката веранда са изложени ръчни гребла за предене, сламени постелки и каменни съдове. В двора има няколко стари колела за вода, които някога са се използвали за изваждане на пръст при копаене на кладенци. Тези инструменти били много важни и за почистване и поддръжка на древните подземни канали (канаци).