Текъм-гардани — обичай на народа на Азербайджан за посрещане на пролетта

Ноуруз и посрещането на пролетта – един от най-големите национални празници в Иран

Ноуруз, който отбелязва началото на пролетта, е един от най-големите и важни национални празници в Иран. В различните региони на страната празненствата имат свои характерни обичаи и традиции. В азербайджанските провинции на Иран – Източен и Западен Азербайджан, както и Ардебил, хората посрещат пролетта с ритуала „Текъм-гардани“ (Текъм-обиколка), особено в градовете Ардебил, Мешкиншахр и Ахар.

Значението и мястото на Ноуруз

Ноуруз отбелязва първия ден от слънчевата година, съответстващ на 1-ви фарвардин в иранския календар и на 21 март в григорианския. Този момент съвпада с пролетното равноденствие – когато слънцето навлиза в първия зодиакален знак Овен, а денят и нощта са равни по продължителност.

Ноуруз е един от най-древните празници, наследени от древна Персия. Макар точният му произход да не е сигурно известен, се смята, че традицията датира още от 538 г. пр.н.е. по времето на цар Кир Велики. Въпреки трансформациите, настъпили с навлизането на исляма, празникът е запазил своя дух и същност през вековете. Днес той се чества не само в Иран, но и в големи части от Азия, като официален празник в няколко държави.

Какво представлява Текъм и ритуалът Текъм-гардани?

„Теке“ на турски означава „козел“, а добавката „-м“ показва притежание, така че „Текъм“ означава „моят козел“. Това е дървена фигурка на козел, поставена върху кръгла или квадратна основа, покрита с черна козина и обвита с червена кърпа – символ на жизненост и енергия в иранските пролетни обреди.

Фигурката се украсява с дрънкалки и други аксесоари и е закрепена с дървена дръжка, позволяваща движения нагоре и надолу. „Текъм-гардан“ или „Текъмджи“ държи фигурката и я движи, докато рецитира стихове, правейки „козелът“ да изглежда, сякаш говори. Стиховете са ритмични, често хумористични и разказват за настъпването на пролетта и празника Ноуруз. Зрителите обикновено даряват текъм-гардана.

Ритуалът започва с първите топли дни и топенето на снега по планината Саблан. Занаятът често се предава по наследство. Понякога текъмджи се придружава от помощник, наречен „Тубаракш“ („Турбачък“), който обикаля и събира дарения.

Стиховете в Текъм-гардани

Стиховете са със специален стил и съдържание – хумористични, молещи за дарове или разказващи за ежедневни случки, справедливост и религиозни вярвания. Това дава възможност за креативност и осъвременяване, което прави всяко изпълнение уникално. Повечето стихове са на азербайджански език, понякога и на персийски.

Национална регистрация на Текъм-гардани

През 2011 г. (1390 по иранския календар) този обичай е включен в списъка на нематериалното културно наследство на Иран.