Банята Вакил в Шираз Шедьовър на Карим Хан

Банята Вакил в Шираз: Шедьовър на Карим Хан

Карим Хан Занд, основателят на династията Занд (края на XVIII век), след като идва на власт, обявява Шираз за своя столица и построява там множество сгради. Пазарът, джамията, медресето и банята Вакил са сред сградите, построени по времето на Карим Хан.

Архитектурата на банята Вакил

От самото си начало до епохата Пахлави, иранските бани са били изграждани от три основни части. Тези пространства са включвали Сарбине (съблекалня), Миан-дар (междинно помещение) и Хазине или Гарм-хане (горещо помещение). Тези бани са били наричани бани тип Хазине, тъй като топлата вода се е съхранявала в голям резервоар.

След масовото въвеждане на водопроводната мрежа, баните тип Хазине постепенно отстъпват място на т.нар. бани с номера (самостоятелни кабини), в които са били изградени отделни зони, всяка със собствен душ. В миналото баните в иранските градове са играели специална роля и са били основният център за предоставяне на хигиенни услуги, но днес, тъй като почти всяко жилище има собствена баня, в градовете на Иран са останали много малко обществени бани.

Сарбине (Съблекалнята)

Сарбине, или съблекалнята, е била първата част, в която хората влизали след входа на банята. Сред иранските бани, Сарбине на банята Вакил се отличава с провеждането на ритуал, наречен Васонак-хани (изпълнение на традиционни сватбени песни на местен диалект).

На входа на Сарбине стоял човек, наречен Хамами (управител на банята). Той приемал ценностите на хората, които влизали, и ги поставял на специални места. Освен това, Хамами събирал таксата за услугите на банята. Управлението на банята и изпълнението на задачи като затоплянето на водата или осигуряването на гориво било отговорност на Хамами. В големите бани няколко души помагали на Хамами.

В Сарбине на банята Вакил имало различни платформи, където всеки сядал според социалното си положение.

Една от частите на Сарбине бил басейн със студена вода, в който хората потапяли краката си след къпане, при излизане. Вярвало се е, че това предотвратява заболявания и настинки. В банята Вакил има и голям басейн в средата на Сарбине, който е имал предимно декоративна функция.

В банята Вакил присъствал и човек, наречен Наггал (разказвач), който съобщавал на висок глас новините на деня. Понякога той използвал и картините, изрисувани по тавана на Сарбине, за да разказва истории.

По таваните на баните, вместо гипсова мазилка, се използвала варова мазилка (Ахак-бори). Причината е, че варта, за разлика от гипса, става по-здрава във влажна среда. Варовите декорации обхващат целия таван на Сарбине и изобразяват различни литературни и религиозни истории. Тези истории включват:

Възнесението на Пророка на Исляма (Мирадж)

Жертвоприношението на Исмаил от Ибрахим

Ширин и Фархад и прокопаването на планината Бисотун от Фархад

Бижан и Маниже

Къпането на Ширин в извора и Хосров на лов

Хвърлянето на Пророка Юсуф (Йосиф) в кладенеца

Изваждането на Юсуф от кладенеца

Избирането на Юсуф за Азиз на Египет

Присъствието на Юсуф на приема на жените

Влюбването на Шейх Санан в християнската девойка

Миан-дар (Междинното помещение)

Миан-дар е пространството, което свързва Сарбине и Хазине. Ритуалът Ханабандан (Нощта на къната), част от древните ирански сватбени тържества, се е провеждал в тази част. По време на сватба, семействата на булката и младоженеца запазвали (карг карда́н) това място. Запазването означавало превръщането на мястото в частно и забрана за влизане на непознати. В Миан-дар са се провеждали и други специални ритуали, като тези при раждане на дете.

Хазине (Горещото помещение)

Пространството Миан-дар се свързва с Хазине (горещото помещение) чрез коридор. Този коридор регулирал телесната температура на хората, за да не получат спад на кръвното налягане при внезапно влизане в горещо или студено пространство.

Къпането се извършвало в Хазине. Там човек, наречен Даллак (телак), помагал на клиентите с хигиената. Търкане с кесе, увиване с кърпа, масаж, вадене на зъби и хиджама (пускане на кръв) били услугите, които Даллак предоставял на хората.

Музеят на банята Вакил в Шираз

Днес банята Вакил, подобно на други стари бани, е загубила първоначалната си функция и се използва като музей. В различните части на банята са поставени восъчни фигури, за да покажат различните етапи от използването на банята. В Миан-дар също се виждат фигури в традиционни ширазки носии, които изпълняват традиционни церемонии. Посещението на този музей предоставя на туристите полезна информация за функциите на баните и традициите на иранския народ.