Музеят Камберин в Язд обиколка в дълбините на моретата отпреди 150 милиона години

Музеят Камберин Тайните на праисторическия океан Тетис в Язд

Преди милиони години светът не е бил такъв, какъвто го познаваме днес. По онова време големи части от земята са били под вода, дори места, които днес са сухи пустини и изгарящи пустоши. Преди около 150 милиона години, територията на днешен Иран също е била под океан, наречен Тетис.

Постепенно, с промяната в континенталната структура, се раждат нови суши. Смята се, че Каспийско море и езерото Урмия, разположени в северните части на Иран, са останки от този голям океан и че по-голямата част от днешната иранска земя се е показала над водата след пресъхването на Тетис. Постепенното оттегляне на водите на Тетис е довело до запазването на вкаменелости на предимно морски създания в различни части на Иран. Тези вкаменелости се срещат дори в сухите и пустинни райони на Иран, като Язд.

Поради това в град Язд е основан музей, наречен Музей Камберин, който е специализиран в палеонтологията и излагането на вкаменелости отпреди милиони години.

Музеят Камберин: История и характеристики

Музеят Камберин се счита за палеонтологичен музей. Той може да бъде определен като единствения специализиран музей по палеонтология в Иран. Палеонтологията говори за събития от преди стотици милиони години, и то на езика на вкаменелостите, много от които крият тайни в себе си!

Повечето вкаменелости са останки от морски създания. Тези организми са потънали на дъното на морето и са били покрити от седиментни слоеве. Според учените, през първите три милиарда години от началото на живота Земята е била доминирана от едноклетъчни организми, но по все още неустановена причина, преди около 570 милиона години се появяват по-сложни организми и започва една удивителна и бързоразвиваща се епоха: Камберин. Този период е пълен с загадки и колкото повече открития правят учените за него, толкова повече се увеличават тяхното учудване и въпроси!

Вкаменелостите в Музея Камберин са открити в географския район на провинция Язд и околностите ѝ. Сред тези вкаменелости има няколко уникални в световен мащаб образци от периода Камберин. Тези вкаменелости са с размери около четири сантиметра и принадлежат към най-ранните видове многоклетъчни организми от този период.

По време на Камберин животът е бил в примитивната си форма и все още не са били формирани големи животни, но в по-късните периоди се появяват по-големи вкаменелости, известни като макрофосили. В Музея Камберин има различни видове от тези вкаменелости, като най-големият е с диаметър 67 сантиметра, а най-дългият – 135 сантиметра. Възрастта и идентичността на вкаменелостите се оценяват според техния тип и клас. Наличието на близо 400 вкаменелости в този музей го прави изключително богат. Тези вкаменелости предоставят много ценна информация за геоложките формации на Язд.

Музеят Камберин е частен музей, основан от Моджтаба Пежманпур през 2018 г. (1397 г. по иранския календар). Пежманпур започва да събира и изучава вкаменелости още като юноша и лично се грижи за съхранението и почистването им от седименти.

Забележителности в Музея Камберин

По-голямата част от вкаменелостите в музея принадлежат на Наутилоидите – животни от тип Мекотели, клас Главоноги, чиито съвременни видове (Наутилус) все още се срещат в океаните. Структурата на тялото на Наутилуса не се е променила от милиони години, поради което учените го наричат жива вкаменелост. Преди 470 милиона години предците на днешния Наутилус са били на върха на хранителната верига и са били безспорни господари на моретата.

В продължение на милиони години черупката на Наутилоидите е еволюирала в сферична форма и постепенно е придобила по-сложни и неправилни форми. Тайната на тази промяна все още не е напълно разкрита. Според учените, преди 65.5 милиона години, едновременно с изчезването на много видове динозаври, голяма част от Наутилоидите също са изчезнали.

Освен Главоногите, Коремоногите (Gastropoda) също са доминиращи видове в музея. Охлювите са най-познатите видове Коремоноги, които са се адаптирали както към сушата, така и към морето. В Музея Камберин има вкаменелости на морски видове охлюви. Тези видове са живели преди около 500 милиона години и показват широк спектър от форми.

Двучерупчестите (Bivalvia) са клас мекотели с черупки от две части, които, за разлика от Главоногите и Коремоногите, нямат очи и не се хранят с растения. Вместо това те се хранят чрез филтриране и отговарят за пречистването на морската вода. Двучерупчестите нямат двигателни органи и са прикрепени към морското дъно. Според учените броят на видовете Двучерупчести надхвърля 30 хиляди, но те могат да бъдат разделени на две основни категории: симетрични и асиметрични. В Музея Камберин могат да се видят интересни образци на Двучерупчести, включително вид, наречен Пинна, който поради специфичната си форма може да бъде сбъркан със зъб на динозавър. Пинна има остър ръб, с който се врязва в седимента на морското дъно и се установява там.

Раменоногите (Brachiopoda) са друг клас безгръбначни, които присъстват през повечето геоложки периоди. Вкаменелостите на Раменоногите, които се виждат в Музея Камберин, са много сходни със симетричните Двучерупчести, въпреки че Раменоногите имат по-големи и по-малки черупки, докато двете части на тялото на симетричните Двучерупчести са напълно еднакви.

Вкаменелости на Ехинодерми (морски звезди и таралежи) с шарка, наподобяваща цвете (характерна особеност на техните черупки), заедно с растителни вкаменелости, съставляват останалите експонати на музея. Възрастта на растителните вкаменелости в музея е около 150 милиона години.