Ако си представим Иран като пъстър килим от култури, то Кашан е копринената нишка, която свързва древното му минало с благоуханното настояще. Градът е разположен на прага на пустинята Дашт-е Кавир и прилича на мираж от обли глинени куполи и изящни градини.

Кашан е люлката на персийската цивилизация - близо до него археолозите откриват останките на Сиалк - зикурат, по-стар от Вавилон, свидетелстващ за 7-хилядолетна история. Зикуратът е стъпаловидна храмова кула от кирпич, характерна за древните месопотамски цивилизации - шумери, акади, вавилонци и асирийци. Според вярванията свързвала земята с небето, а божествата слизали тук, за да общуват със смъртните.

Днес Кашан очарова с елегантността на своите исторически къщи - богати частни домове от XIX век, когато градът е процъфтявал благодарение на търговията с коприна и килими. В Къщата Табатабаи с мраморните й басейни, гипсови арабески и цветни витражи оживява духът на епохата. Наблизо е Къщата Боруджерди, построена за дъщерята на заможен търговец - с куполи като раковини и ветрови кули, които улавят всяка хладина и я пускат като милувка в стаите. Градините Фин са шедьовър на персийската градинарска традиция — водата ромоли и днес по старинните канали, обточени от кипариси и чинари. Тук красотата и болката се прегръщат като стара двойка, защото в банята на Bagh-e Fin е бил убит великият везир Амир Кабир - реформатор и мъченик, превърнал се в герой на иранската памет.

Сърцето на града тупти в Базара на Кашан - лабиринт от кервансараи, хамами и дюкянчета, където ароматите на шафран и рози изпълват въздуха заедно с подрънкването на медни съдове.

Кашан прилича на българския Казанлък заради розовите насаждения в околностите си - попадаме в него навръх Празника на розата Golabgiri, който привлича хиляди хора през май. Повечето млади жени се разхождат с венци от нанизан розов цвят на главите си. Тук се избира като у нас Царица на розата, гюловите цветчета се берат призори и се варят в бакърени казани, за да се роди прочутата розова вода - ценена като еликсир навсякъде по света.

Вечер глинените стени на Кашан пламват във всички нюанси на оранжевото, виолетовото и червеното, преди да угаснат в меката тъмнина. Тогава над минаретата на джамията Ara Bozorg се разнася зовът на мюезина — топъл и дълбок като пулса на тази пустинна земя. Иран

текст :Мира баджева Фейсбук