Маранда — град с 7000-годишна история

Маранд е един от северозападните окръзи в провинция Източен Азербайджан. По отношение на населението той заема трето място сред окръзите на провинцията. Град Маранд е административен център на окръга и се намира на 65 км северозападно от Табриз. Със своята дълбока историческа основа, Маранд се счита за един от най-старите градове в региона.

История на Маранд

Благодарение на своето стратегическо географско разположение, Маранд е бил част от основния път между Иран и Европа, и затова понякога е наричан „вратата на Иран към Европа“. Важността му е толкова голяма, че древни историци като Птолемей, Херодот и Ксенофонт са го споменавали. В техните писания името „Мандагарна“ или „Мандагар“ се отнася до Маранд. Птолемей (ок. 100–170 г. сл. Хр.) дори го описва като един от най-богатите и развити градове на своето време.

Въпреки това, според урартските писмени източници, историята на Маранд е по-древна от периода на споменатите историци. Археологически находки показват, че градът е бил населен още през третото хилядолетие пр.н.е., а открития в историческите хълмове Гъргер датират от петото хилядолетие пр.н.е., което определя възрастта на града на около 7000 години. По време на мидийското управление (678–549 пр.н.е.), Маранд също запазва значението си.

Според едно предание с библейски произход, Ной може да е погребан в Маранд. Някои арменци вярват, че ковчегът на Ной е акостирал в Нахичеван и той е погребан там, но съпругата му е била погребана в Маранд.

Маранд след идването на исляма

Мюсюлманите завладяват Азербайджан между 639 и 641 г., но първото споменаване на Маранд в ислямски източник датира от 776 г. Някои учени смятат, че в този период Маранд е бил малко село и не е имал историческо значение. С разпространението на исляма обаче градът постепенно се възражда.

По времето на Бабак Хоррамдин (†838 г.), който се бори срещу династията Абасиди, Маранд е бил под негов контрол. В този период над града управляват и няколко местни династии. В следващите векове градът продължава да процъфтява, а пътешественици описват неговите градини и зелени площи.

През 1205 г. (602 г. по хиджра) арменците нападат и разрушават града. Но с установяването на султан Джалал ад-Дин Хорезмшах (1220–1231 г.) в града, той отново възвръща значението си. В следващите столетия Маранд е сцена на конфликти, плячкосвания и войни, докато през XIX век не настъпва относителен мир и стабилност, а градът отново заема важно място в Северозападен Иран.

Икономика и индустрия

Маранд е известен в Иран като най-големият производител на сушени плодове. Градът все още е важен транспортен възел и поради преминаващите тежкотоварни камиони е наричан „градът на тировете“. Икономиката му е предимно земеделска, със силно развитие на производството на бобови, зеленчуци, грозде и кайсии.

Забележителности на Маранд

Маранд притежава богато културно и природно наследство. Джамията Джамех на Маранд, разположена в центъра на съвременния град, е построена през 1330 г. (731 г. по хиджра) и е сред най-важните му исторически обекти. Кервансарай Маранд, също построен през същата година, е друг важен обект. Друга джамия, известна като „Джамията на пазара“, според някои предания е гробница на съпругата или майката на Ной.

Маранд също така предлага много природни забележителности, които го правят популярна дестинация за еко-туризъм. Една от най-уникалните е зоната „Моган Йорду“, чието име означава „убежище за размисъл“ и подсказва за нейното тишина и величие.