Светилището Чак Чак — място за събиране на зороастрийците по време на ритуалите през юни

Светилище Чак Чак, известно още като „Пир Сабз“ и „Чак Чаку“, е едно от основните светилища на зороастрийците в Йезд, разположено близо до град Ердекан. Само последователите на зороастрийската вяра имат право да посещават това място. Зороастрийците се събират тук всяка година от 14 до 18 юни, за да извършват богослужения.

Това светилище се намира в планинска област между Ердекан и Анжира, като името му произлиза от капещата вода от скала. Думата „Чак Чак“ вероятно е ономатопея, която имитира звука на капеща вода. Водата, която изтича от скалата, сега се насочва към водоизточник, за да може да се използва при нужда.

Приблизителното разстояние от светилището Чак Чак до град Ердекан е 43 километра, а до град Йезд – около 100 километра.

Входът на светилището Чак Чак

Според местната легенда, една от дъщерите на Йездегерд, наречена Никбану, бяга към планина на 43 км източно от днешния Ердекан, но при склоновете на планината се сблъсква с врагове. От страх тя моли планината да я спаси и внезапно се отваря цепнатина в скалата, в която тя се скрива. По-късно, заради присъствието на тази девойка, от върха на планината започва да капе вода, с която пътниците се освежават. Когато броят на пътниците е много или овчар с стадото си стигне до подножието на планината, водата се увеличава, за да могат всички да се напоят.

Един ден овчар губи стадото си, след дълго търсене, изтощен и обезнадежден стига до скалата и пие вода от нея. След това заспива и в съня си вижда дама, която му казва, че ще пази стадото му и го призовава да построи стая на това място и да запали свещ вътре.

Овчарят се събужда и вижда стадото си здраво и непокътнато. Той се връща с него в селото и разказва съня си на хората. Зороастрийците издигат светилище на това място, за да почетат това чудо и го наричат „Чак Чак“.

Характеристики и архитектурен стил на светилището Чак Чак

Специалните характеристики на тази сграда я превръщат в символ на единството на зороастрийците. На скалната стена от едната страна растат растения като персийски зюмбюл (Persian silk tree) и див смокиня, които са създали цепнатина в камъка, от която капе вода. Тази вода се събира в басейн, изграден в основата на стената.

Пътят към светилището е обезпечен с 360 стъпала. Около светилището има много дървета, което е необичайно за пустинната география на района. За зороастрийските поклонници са построени няколко прости стаи. Най-старите от тях датират от периода на Насер ад-Дин шах (XIX век). В една от тези стаи е изкопан кладенец с дълбочина 70 метра.

В най-високата северна част на светилището расте вековен чинар на възраст между 300 и 350 години. Този стар чинар, включен в списъка на националните паметници на Иран през 2015 г., се напоява от изворна вода, която тече почти целогодишно.

Зороастрийски ритуали в светилището Чак Чак

По време на годишните церемонии зороастрийците извършват различни ритуали. Един от тях е печенето на хляб „Сурк“, който се раздава сред поклонниците. Този хляб, известен още като „Сирг“ или „Сиро“ сред зороастрийците, е вид маслен хляб, направен от брашно, захар, сол, кориандър, шафран и мая и се пържи в сусамово олио.

Други ритуали включват четене на Авеста, молитви към Ахура Мазда, палене на свещи, тамян и огън, пеене на радостни песни, приготвяне на жертвени ястия и ритуалът гахенбар, който почита шестте етапа на сътворението според зороастрийската вяра: небето, водата, земята, растенията, животните и човеците. При гахенбар мобедът (жрец) облечен в бяло, рецитира Авеста в музикална форма.

Всички тези ритуали се провеждат в чест на Никбану, дъщерята на третия Йездегерд.