Етнографски музей на Абаркух — изложба, посветена на приспособяването на човека към суровата природа на пустинята.

Абаркух не е голям град, но има дълга история и множество исторически паметници. Днес някои от старинните предмети, открити в различни сгради на този град, се съхраняват в Етнографския музей на Абаркух. Самият музей се намира в една от старите къщи на града, известна като „Къщата Солат“. Всъщност посещението на Етнографския музей на Абаркух не само позволява на туристите да се запознаят с живота и историята на местните жители, но и им дава възможност да се насладят на атмосферата на една историческа къща.

История на Къщата Солат (Етнографския музей на Абаркух)
Строителството на Къщата Солат датира от края на периода Зандие и началото на династията Каджари (втората половина на XVIII век). Тази стара къща се намира на един от старите площади на Абаркух, наречен „Дарвазе-йе Мейдан“ („Площадната порта“), в съседство с няколко други стари градски къщи. През 1997 г. (1376 г. по иранския календар) Къщата Солат е вписана в Списъка на националното културно наследство на Иран. Десет години по-късно тя започва да функционира като Етнографски музей на Абаркух, в който са изложени различни предмети, събрани предимно с помощта на местното население.

В Етнографския музей на Абаркух е представена културата и животът на жителите на града през вековете. Сред експонатите могат да се видят предмети като пистолети и пушки, земеделски сечива, принадлежности за баня, исторически документи, монети от епохата на Каджарите, печати, украшения, гравирани камъни, маслени лампи от мед, месинг и никел, ръчно изработени и стоманени катинари, традиционни облекла и ръкописни книги. Особено интересни са няколко оригинални брачни свидетелства, изложени сред ръкописите.

Общо в музея се съхраняват близо 800 ценни и исторически предмета, датиращи от периода след ислямизацията до съвременността. Сред представените занаяти са тъкане на платове, изработка на традиционни обувки (гиве), шиене на постелки и възглавници, тъкане на килими и производство на филц. Част от експозицията е посветена и на местните носии на жителите на Абаркух. Посещението на музея ясно показва как хората на пустинята са се приспособявали към суровите условия на живот, труд и прехрана.

Архитектура на Етнографския музей на Абаркух

Когато човек гледа отвън Къщата Солат — днешния Етнографски музей — вижда обикновена постройка от кирпич и кал. Но след като прекрачи прага, пред него се разкрива свят от красота, орнаменти и изящество. Фасадата на сградата е украсена с великолепни гипсови орнаменти и сталактитови украшения (мокарнас). След входа се простира дълъг коридор, до който се издига четириъгълна кула.

Къщата, с площ около 1000 квадратни метра, разполага с красиво вътрешно дворче с фонтан и малка градина в средата. Каменната настилка на двора е нова — положена по време на последните реставрации. Коридорът, водещ към двора, е украсен с гипсови резби, а около двора се намират стаи с портици и ниши с форма на полукръг. Централният двор е разположен около един метър по-ниско от останалите части на къщата, което е характерна черта на старите ирански домове — така се образуват сенчести веранди пред стаите.

Както повечето традиционни ирански къщи, Къщата Солат има две части — вътрешна (андеруни), предназначена за жени, прислужници и домашни, и външна (бируни), използвана от мъжете и за прием на гости.

Сградата има три етажа, включително сутерен. В северната част се намира стая с пет малки прозореца, обърнати на юг — така тя получава повече слънчева светлина и се използва през зимата. Срещу нея има стая, обърната на север, използвана през лятото. Тя е украсена с изящни гипсови орнаменти с флорални и арабескови мотиви.

Под тази стая се намира пайаб — подземен проход, който осигурявал достъп до каната (подземния воден канал). В сухите пустинни райони на Иран наличието на пайаб в една къща е било знак за богатство и висок социален статус на собственика. Всъщност къщата е принадлежала на един от местните владетели — хан Солат, от когото идва и името ѝ.