Националният музей на килима в Иран — отражение на изкуството и културата на иранската земя

Без съмнение, ако изследваме иранското изкуство, килимът ще бъде един от най-красивите и завършени негови образци.
Иранците са се научили да тъкат килими още от древни времена и през различните исторически периоди са успели да го усъвършенстват.
Килимите се тъкат в цял Иран в различни форми и стилове и в зависимост от географията и културата на всеки регион, те придобиват самостоятелна идентичност.
Така значението на Музея на килима в Иран ясно се откроява като средство за опознаване на културата и изкуството на тази страна.

Музеят на килима в Иран

Музеят на килима в Иран функционира от 1979 г. насам и предлага разнообразие от ирански килими на площ от 3400 квадратни метра.
Строежът на сградата започва още през 1961 г., с намерението тя да се използва като галерия за килими, но остава изоставена за 15 години, докато в крайна сметка, след основни ремонти и промени, не е превърната в Музея на килима на Иран.

Абдолазиз Фарманфармаиан е архитектът на този комплекс.
Характерният му дизайн — в който фасадата наподобява стан за тъкане на килими — е интелигентна интерпретация на архитектурните елементи, която създава хармония между сградата и съдържанието ѝ.

От какви части се състои Музеят на килима на Иран?

Музеят е разположен на два етажа, като представя ръчнотъкани килими, гьолеми и други тъкани изделия.

• Първият етаж е посветен на постоянната експозиция,

• а вторият етаж се използва за временни изложби на килими или свързани с тях предмети.

На първия етаж има капацитет за излагане на 150 килима, като обикновено могат да се видят около 135 шедьовъра на иранското килимарство.

Музеят на килима в Иран е изложбено пространство, посветено на иранското изкуство в производството на килими, гоблени и ръчно тъкани килими.

Повечето от най-старите експонати принадлежат на периода на Сафавидите. Понякога се показват и съвременни произведения, които се отличават с качество и оригинален дизайн. В музея могат да се видят редки традиционни орнаменти, като портрети, бете (капковидни мотиви), цитроновиден триъгълник и животински изображения.

Сред значимите експонати са полските килими, тъкани по поръчка на полския двор през Сафавидската епоха. Изящните табло-килими от Тебриз и килимите с илюстрации от „Шахнаме“ на Байсенгари са сред най-забележителните произведения.

В музея се намира богата библиотека с около 3500 тома на персийски, английски, арабски, френски и немски език, посветени на килимарството и иранското изкуство. Има и киносалон, където се прожектират филми за тъкането и дизайна на гоблени.

Експонатите в музея се делят на две основни групи:

• Градски килими — произведени в главните центрове на килимарството като Кашан, Керман, Исфахан, Тебриз, Хорасан, Кюрдистан и др.

• Номадски килими — от северозапад (килими на шахсоните), запад (килими на бахтиарите, кюрдите и лурите), североизток (килими на туркмените) и югоизток (килими на балучите).

Снимка на един от старите килими в Музея на килима в Иран, изтъкан по поръчка на клиент с използване на портрети на личности.

В този музей могат да се видят и произведения от съпътстващи занаяти, свързани с килимарството. Сред тях са боядисването и производството на бои — за тези занаяти в музея са изложени някои от използваните естествени материали.
Оцветените нишки, различни инструменти за тъкане на килими и стативите за тъкане — както в изправено, така и в легнало положение — са други предмети, които могат да се видят при посещението в Музея на килима в Иран.

При входа на главната зала на първия етаж е поставена карта, на която са обозначени най-известните центрове за производство на килими в Иран.
Посетителите имат възможност да се запознаят и с техниките за тъкане на килими.