„Ролята на жените в науката и образованието“ бе темата на кръгла маса, организирана от Съюза на българските журналисти (СБЖ). Председателката на СБЖ Снежана Тодорова събра български и ирански интелектуалци в навечерието на месеца на жените, за да може с исторически факти, съпоставки, сходства и разлики да се изтъкне значимостта в съвременната наука и образование на нежната половина от човечеството.

В самото начало аташето по културата на Ислямска република Иран, известна като Персия до 1935 г., д-р Масуд Ахмади Афзади разказа как докато от две години учи български език, търси сходни думи с персийския език, който се говори в 29 държави по света. Те са повече от 500-те като жена, къща, земя, мозък, Бог, творец, дете и още много, които са с широко приложение във всекидневната ни реч.

„През последните десетилетия иранските жени постигнаха значителен напредък“ – започна Г-н Ахмади. Той говори за ролята на иранските жени в академичната и научната сфера, технологиите, особено в иновативните и базираните на знанието предприятия, в индустриалния сектор, присъствието им в печатните издания и новинарските агенции, за писателките, за визуалните артистки, в традиционните занаяти, спорта. Изложението си той направи на родния си персийски език, наречен фарси, за да могат присъстващите да усетят музиката му.

Един от впечатляващите примери бе за изменението на броя на писателките в Иран. Преди Ислямската революция от 1979 г. само 11 жени са били активни писателки. През 1980 г. те са 80, а през 2017 г. този брой достига 28 000.

Ст.н.с. д-р Николина Ненова, основател и директор на ЧПГ „Банкер“, започна с успеха на България и Иран да съхранят духовната си и национална идентичност през вековете, за което основна роля има образованието. Много са сходствата в организацията и управлението на съвременните системи на средното образование в двете страни. А мястото и ролята на жените в образованието е забележително – в България, по данни на НСИ от 2024 г., 74 % от учителите в средните училища са жени, а в  Иран - около 50 %.

Задълбочен анализ на образователните системи в двете държави направи Антоанета Гогушева, заместник директор на ЧПГ „Банкер“. Тя отбеляза високото ниво на студентките в университетите в Иран – 70 %. Според „Tehran Times“ „Иранските жени също са изиграли своята роля в научния авторитет на Иран и в списъка от 2 795 ирански високо цитирани изследователи има 345 ирански жени учени.“ Иранските жени са постигнали значителни крачки в областта на науката, образованието и технологиите, противопоставяйки се на стереотипите и допринасяйки за напредъка на нацията, като се подчертава положителното въздействие на Ислямската революция върху техния успех. 50 % от учителите в Иран са жени.

Проф. Минка Златева от Факултета по журналистика и масови комуникации говори за видни българки през годините, които имат принос за науката у нас и по света. Тя изтъкна избирането на чл.-кор. Евелина Славчева за първата жена за председател на Българската академия на науките в края на миналата година. Доц. Диана Бакалова, преподавателка в НБУ, представляваше БАН на кръглата маса в СБЖ.

Доц. Костадин Нушев от Богословския факултет на СУ сподели идеята си да направи поредица от лекции „Азбука на вярата“, чрез който да се разберат особеностите на различните вероизповедания, за религиозното и културно сътрудничество.

Специален гост на дискусията бяха д-р Хаджар Фиюзи – дългогодишна преподавателка по персийски език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където езикът, признат за втория класически след гръцкия, се изучава от 1993 г. Пример за присъствието на персийския език в българското духовно пространство е двутомната книга „Българско-персийски речник“ на д-р Фиюзи, отбеляза д-р Ненова. Наскоро библиографската ценност ще бъде преиздадена.

Източник СБЖ