Д-р Ахмади културно аташе на ИР Иран в България изпрати и публикува писмо до всички медии и медийни ораганизации в българия по повод атаката на ционисткия режим върху иранската национална телевизия. ето какво гласи писмото: 

„Глас, който вече не се чува

– когато журналистът сам става новина“

 

Уважаеми членове на Съюза на българските журналисти,

Скъпи колеги по пътя на истината,

На 16 юни 2025 г., докато камерите бяха включени, звукът записван, а иранската журналистка пред камерата започваше репортажа си пред очите на зрителите, мощна експлозия разкъса екрана. Миг по-късно се случи ужасяваща реалност: таванът на студиото се срути, живото предаване бе прекъснато с писък и тишина, и един глас повече не се чу.

Няколко журналисти, техници и медийни работници загинаха в този момент, на това място, докато изпълняваха своята мисия – да информират. Те не бяха въоръжени, не бяха на бойно поле, не изричаха лозунги и не осъждаха. Единствената им цел бе да осветят истината – и тази светлина бе угасена.

Това не бе просто военна атака – това бе директен удар по неприкосновеността на гласа на журналиста, на неговото перо и на свободата му – в сърцето на един независим столичен град, в телевизионно и медийно студио, което трябва да бъде най-сигурното място за изразяване на истината.

Живото предаване, във всички култури и международни норми, е символ на прозрачност, диалог и медийна неутралност. Насочването срещу него е не само престъпление срещу хората, но и явна обида към световните ценности на свободата на словото и независимостта на медиите.

Пишем това писмо не за да се оплачем, а за да напомним за нашата обща отговорност:Ние и вие, независимо от националност, език, религия или географско местоположение, сме посветени на професия, която – макар и опасна – носи най-благородната мисия: да казваме истината.

Когато журналист загива в ефир, по време на война или криза,когато неговият образ остава в кадър, но думите му – незавършени,не трябва ли да се запитаме:

Ако мълчим сега, кой от нас ще е следващият утре?

През десетилетията журналисти по целия свят са ставали жертва на насилие, цензура и войни. Но нападението над журналист в ефир разкрива ниво на жестокост, което не просто прекрачва границите на политиката – то поразява сърцевината на професията ни и на човешката съвест.

В този мрачен момент, едно нещо остава светло: солидарността между журналистите по света.

Глас на съчувствие, подкрепа и отказ от забрава.

Не очакваме от вас нищо друго, освен онова, което диктува вашата професионална съвест. Може би световното мълчание е тежко, но вашият глас може да запази спомена за онези журналисти, чиято „вина“ бе единствено това, че разпръскваха светлината на истината.

Нека тази трагична загуба в иранското студио не остане погребана в кадъра – и да не бъде забравена в сенките на политическите съображения.

 

С уважение и надежда за професионална съпричастност,

Д-р Масуд Ахмади Афзади

Културно аташе на Ислямска република Иран в България