Паланган — едно от най-старите обиталища на хора в земите на Ураманат

Село Паланган в зеления и красив регион Кюрдистан

Селото Паланган е сред най-добрите туристически дестинации заради древните си обичаи, уникалната терасовидна архитектура и девствените природни пейзажи. Намира се в района „Ураманат“ и заради особената конструкция на къщите е наричано още „Масуле на Кюрдистан“. Паланган е изградено на тераси – покривът на всяка къща служи като двор на горната. Местните хора наричат селото още „Паланган“.

Ураманат обхваща част от планинските райони на западен Иран и източен Ирак, където местното население говори на кюрдски език. Освен природните красоти, районът е богат и на история – следи от човешко заселване там датират още от праисторически времена.

През 1926 г. в пещерата на тясната долина Танги-Вор в Паланган е намерен съд с просо, върху който има надпис на гръцки и партиски писменост. Този надпис е известен като „Бинчак Ураман“ и е най-старият документ, откриван в цял Ураманат. Датите в него отговарят на 87-88 и 21-22 години преди новата ера, което предполага, че Паланган има по-дълга историческа традиция от останалите райони на Ураманат.
Интересно е, че тогавашните жители на Паланган са използвали език, близък до този на народите по Каспийско море. Затова съществува теория, че първите заселници на Паланган са мигранти от района на Каспийско море, които постепенно са се разпространили из целия Ураманат.

Паланган е в окръг Камияран и в началото на района, наричан Ураман или Хураман. Ако тръгнете от Камияран към селото, трябва да изминете около 50 километра по булевард „Шаху“ и пътя Камияран — Мерван. Камияран е разположен между градовете Сенендж и Керманшах, като до Сенендж са 75 км, а до Керманшах — 55 км. Пътят Сенендж-Камияран е сред най-опасните в района, защото преминава през планински терен и множество склонове.
Паланган се намира в подножието на планините Загрос, в долина, наречена Танги-Вор. Затова къщите са построени терасовидно — покривите на едната къща са дворовете на съседната нагоре. В средата на долината тече бурна река на име Танги-Вор, която разделя селото на две части, разположени на двата склонa на долината. Сградите са изградени от натрошени камъни — най-евтиния и лесно достъпен строителен материал в района. Климатът е планински — зимите са много студени, а лятото прохладно и приятно.

Една от уникалните черти на селото е дълбоката му историческа традиция и стари обичаи.

Церемонията с даф (вид рамковидна перкусия) се провежда основно по религиозни празници в някои райони на Кюрдистан. По време на „Хилядата даф“ местните обличат традиционни дрехи, държат дафи в ръце и свирят по покривите и улиците. Един човек започва ритъма, а всички останали го следват. Понякога към дафа се добавя и инструментът тънбур — популярен кюрдски струнен инструмент с дълга дръжка и крушаобразно тяло.

Историческата крепост на Паланган се намира на около 800 метра от селото и датира от 13-14 век. Тя е обявена за национален исторически паметник през 2005 г. и дълго време е била резиденция на местните владетели от рода Калехер. Смята се, че през 16 век, след преместването на местното управление, крепостта е изоставена.

Река Танги-Вор, която минава през центъра на селото, е притоци на по-голямата река Сирван, която преминава северно от Паланган. По река Танги-Вор са построени множество мостове, които свързват двете части на селото.

Изворите на селото

В градината „Шейх Омар“ в Паланган има множество извори, сред които са „Сейид Алаедин“, „Хатун“ и „Шитe“.

Паланган е изградено терасовидно, като покривът на всяка къща е двор на съседната над нея.

Паланган е част от културния ландшафт на Ураманат, който през 2021 г. е вписан в световния списък на ЮНЕСКО.