Мейдан Машк: от тренировъчно стрелбище до историческа пешеходна зона за туристи

Мейдан-е Машк – историческото сърце на Техеран

След избирането на Техеран за столица на Иран по време на династията Каджар (в края на XVIII век), процесът на развитие на града се ускорява значително. Постепенно, по време на управлението на Каджарите и Пахлави, в Техеран се изграждат различни сгради, а земите променят своето предназначение. Днес Техеран е мегаполис, но все още съхранява в сърцето си архитектурни останки от епохи, когато градът не е бил толкова голям. Една от най-ценните такива зони е Мейдан-е Машк – исторически комплекс, който е запазил своята автентичност и културна идентичност.

Къде се намира Мейдан-е Машк?

Днес Мейдан-е Машк е разположен в централната част на Техеран. От запад граничи с улица 30-ти Тир, от юг – с булевард Имам Хомейни, от изток – с улица Фердоуси, а от север – с улица Шахид Сахаи. Централното му разположение позволява лесен достъп чрез обществения транспорт. Най-удобният начин да се стигне до площада е чрез метрото – спирки „Имам Хомейни“ или „Хасан Абад“.

Историческо значение на Мейдан-е Машк

Площадът е играл ключова роля както по времето на Каджарите, така и при управлението на Пахлави. След Ислямската революция през 1979 г., някои от сградите в района променят своето предназначение, а други нови се изграждат в комплекса.

Главният вход на площада е с висока историческа стойност, а множеството сгради в района са сред основните културни и архитектурни забележителности на Техеран. Както много други обекти от епохата на Каджарите, архитектурата тук представлява комбинация от традиционен ирански и европейски стил.

Уникалната архитектура и форма

За разлика от много други ирански площади, Мейдан-е Машк е построен с квадратна форма и първоначално е заемал площ от около 5 хектара. Основан е по време на управлението на втората каджарска династия – шах Фатх-Али (1797–1834). Основната му функция тогава е била провеждането на военни тренировки и паради.

По-късно, по време на шах Насер ад-Дин (1848–1896), се изгражда внушителна арка при входа на площада. До 1925 г. тя е била част от ансамбъла, но след възкачването на Реза шах Пахлави, входът и името на площада са променени. Все пак, новата арка, поставена от самия Реза шах, все още съществува.

Министерства и институции в комплекса

Някои от най-важните сгради в района на Мейдан-е Машк включват:

• Министерството на външните работи

• Университетът по изкуства (бившата казашка казарма)

• Дворецът на полицията (Ках-е Шахрбани)

• Националната петролна компания

• Огледалната зала (Талар-е Айне)

• Офицерският клуб

• Пощенският музей

• Националният музей на Иран

• Музеят на науката и технологиите

• Бившата служба за контраразузнаване (Комитет срещу саботажа)

• Библиотеката и музеят „Мелек“

• Главната дирекция по традиционни занаяти

До комплекса може да се стигне пеша по специално обособената пешеходна зона „Мелал“. Някои от тези сгради имат специално предназначение и не са отворени за обществено посещение.

Мейдан-е Машк през историята

В продължение на над 200 години, площадът е бил свидетел на различни събития. Някога място за военни паради, по-късно Мейдан-е Машк е бил използван за екзекуции, като например тази на духовника Шейх Фазлола Нури (опонент на Конституционната революция) и Мирза Реза Кермани (убиецът на шах Насер ад-Дин).

По време на Конституционната революция (1905–1906) мястото се превръща в център за протести. По-късно – в локация за празници и спортни събития. Именно тук се провеждат първите официални спортни състезания в страната.
Мейдан-е Машк е бил особено любим на Реза шах, който в периода 1928–1933 нарежда западната част да бъде превърната в градина и го преименува на „Национална градина“ (Баг-е Мели).

Първата сграда: Казашката казарма

Първата постройка, изградена на площада, е Казашката казарма – използвана за настаняване и почивка на военни. Интериорът ѝ е бил богато украсен с декорации и стенописи, които с времето са се загубили заради липса на поддръжка.

Арката на „Националната градина“

Изградена през 1922 г., арката е служела като официален вход на комплекса. В началото към нея са били прикрепени две малки помещения за охрана, които впоследствие са разрушени, за да се освободи място за нови постройки. Градината, създадена по заповед на Реза шах, е била с времето разрушена, но арката му е останала непокътната.

Сградата на полицията (Ках-е Шахрбани)

Построена между 1933 и 1939 г. от инженер Али Хан (или Килич Баклиян – източниците са неясни), сградата е проектирана от френско-арменския архитект Габриел Геворкян, макар че оригиналният план е бил променен в процеса на строеж.
Архитектурният стил е наречен „национален“ или „неоахеменидски“, като в него се съчетават елементи от ахеменидската архитектура и неокласиката. Днес сградата е вписана в списъка на националните културни паметници и е собственост на Министерството на външните работи.

Огледалната зала (Талар-е Айне)

Изящната Огледална зала, сега използвана от Министерството на външните работи за посрещане на важни гости, също е проектирана от Габриел Геворкян. Впечатляващите огледални декорации са причина сградата да носи името „Огледална зала“.

Регистрация като културно наследство

На 4 октомври 1998 г. (12 мехр 1377 по иранския календар), Мейдан-е Машк е официално вписан в списъка на националните исторически обекти на Иран с регистрационен номер 2140.