Пещера Карфту — голям комплекс от ръчно издълбана иранска архитектура

Разположена в сърцето на високите планини Загрос, сред техните внушителни скали, се намира пещера, която е един от най-ценните ръчно издялани архитектурни храмове на култа към слънцето в древен Иран. „Пещерата Карфту“, според археолозите, се е образувала още през третия геоложки период, преди около 65 до 251 милиона години. Това е варовикова пещера, разположена на повече от 100 метра над земната повърхност. За достъп до нея е изградена стълба с над 180 стъпала.

Дължината на пещерните коридори надхвърля 600 метра, а височината на таваните варира между 1 и 12 метра. Пещерата Карфту е една от най-големите и най-дългите ръчно издялани пещери в Иран, оформена като четириетажен жилищен комплекс, създаден за обитаване от хора. В някои части на пещерата тече вода, а за разглеждането на всички нейни части се използват малки лодки. Там има и множество водни басейнчета. Археологическите проучвания показват, че в моменти на опасност хората са търсели убежище именно тук, което прави пещерата естествено убежище и стратегическа крепост в областта Кюрдистан.

Местоположение на пещерата Карфту
Пещерата се намира близо до селото Юзеш-Баш Канди, на 67 километра западно от град Дивандере в провинция Кюрдистан. Разстоянието до град Сагез е около 70 километра, до Сенендж — 160 километра, а до град Текаб — около 40 километра.

Значение на името Карфту
Името „Карфту“ произлиза от две древни думи: „Карф“, което в староперсийски и езика на Авеста означава „заслуга“ или „похвала“, и „Ту“, което в шумерски, еламски и други древни езици означава „слънце“ и „топлина“. В съвременния кюрдски „Тау“ значи „топлина“, а „Хетау“ — „слънце“. Така „Карфту“ може да се преведе като „храм на поклонението на слънцето“. В миналото пещерата е служела за индивидуални и колективни ритуали на последователите на култа към слънцето.

Исторически обзор
През 1818 г. английският пътешественик и изследовател сър Робърт Кърпортер посещава пещерата и разчита надписите по стените ѝ. Двадесет години по-късно, през 1838 г., британският офицер и изследовател Хенри Роулсън поправя превода на Кърпортер. През 1963 г. археологът Орал Щайн и неговият помощник Айюб Хан изготвят първата подробна карта на пещерата, която показва издълбаните коридори, стаи и естествени проходи. По-късните разкопки обогатяват и уточняват тази карта.

Следи от обитаване на пещерата датират от праисторическата епоха. Според археолозите още от края на петото и четвъртото хилядолетие преди новата ера пещерата и съседната ѝ „Кани Микаил“ са били обитавани и са имали особена роля за последователите на култа към слънцето.

Открити артефакти
В рамките на разкопките както вътре в пещерата, така и в нейната околност, са намерени разнообразни предмети — от каменни инструменти, открити на четвъртия етаж, до керамика и други вещи. Това доказва, че пещерата е била използвана от хора още в праисторическо време. Счита се, че от осмото хилядолетие преди новата ера до навлизането на исляма в Иран, тя е била средище на религиозни ритуали, посветени на слънцето. Намерените съдове и предмети показват, че пещерата е използвана и през XII–XIV век.

Надписът в пещерата
Входът на една от стаите на третия етаж е украсен с надпис на древногръцки, който обаче е частично увреден. Смята се, че този надпис е създаден след похода на Александър Велики към Персия (331 г. пр.н.е.) и споменава богинята Херкулес, която е имала последователи сред персите след завоеванията на Александър.

Останалата част от надписа гласи: „Това е домът на Херкулес. Всеки, който влезе тук, е в безопасност.“ Така пещерата Карфту може да се разглежда като място за поклонение. Друга възможност, подкрепена от този надпис, е използването ѝ от селевкидите — те са се насочили към западната част на Иран след завоеванията на Митридат II (царувал от 124 до 91 г. пр.н.е.).

Характеристики на пещерата Карфту
Разположението на пещерата е такова, че вятърът не прониква в нея, а през зимата не се покрива със сняг. Поради това вътре е топло през зимата и прохладно през лятото.

Пещерата е била оборудвана с всички необходими условия за живот. Според намерените следи, частите с прозорци и отвори за светлина са служели като места за приготвяне на храна. Вътре има и малка пещ с диаметър 43 и дълбочина 30 сантиметра, вероятно използвана за печене на хляб.

В пещерата се забелязват архитектурни елементи, свидетелстващи за обитаване — като прозорци, отвори за светлина, ниши, врати и праг, място за поставяне на маслоосветителна лампа и други. Освен това, върху пода на някои части има ями, които вероятно са служели като пещи или са били използвани за извършване на ритуали.

Пещерата е разполагала с интегрирана система за водоснабдяване — водата е разпределяна чрез канали и басейнчета, изградени във всички части на пещерата. Източник на водата са били извори под пещерата. При входа има басейн с дължина 200 см, ширина 70 см и дълбочина 72 см, от който се отделят няколко канала с диаметър 12 см всеки.

Пещерата Карфту е лабиринт от множество завои, входове и коридори. Тази сложна структура е характерна особеност на храмовете на митарите (мехрите). Преходните коридори и проходи са издялани на различни нива с помощта на стъпала, за да се свързват отделните етажи. В проходите са предвидени места за заключване на вратите, което гарантира сигурността на всяка част. Тези детайли свидетелстват за напредналата архитектура на онова време.

Поради срутвания и ерозия на външните и вътрешните скални стени на пещерата, точният брой на стаите не е установен, но изглежда, че ръчно издълбаната архитектурна комплексна система на пещерата е била значително по-обширна от сегашната ѝ форма.

Вътрешна украса на пещерата
По стените на пещерата Карфту има изображения на растения и животни. Третият етаж на пещерата е най-художествено изразителната част. Изключителната прецизност при издълбаване на стаите, характерната заоблена форма на таваните, наличието на проходи и стъпала на праговете, както и вниманието към осветлението, са сред уникалните особености на тази пещера.

Национална и световна регистрация на пещерата Карфту
Значението на пещерата Карфту я превръща в една от първите природни забележителности, вписани в списъка на националните културни паметници на Иран. Официалната регистрация на паметника датира от 1940 година. През 2022 година тази удивителна пещера бе включена и в списъка на временно защитените обекти на ЮНЕСКО, с цел да се обърне още по-голямо внимание на историческата ѝ стойност.