
Крепостта Зивие — мястото, откъдето са намерени най-красивите произведения на изкуството от древността
Крепостта Зивие
С площ от около 40 хектара, крепостта Зивие се намира на хълм, който се издига около 100 метра над околните земи.
Къде се намира крепостта Зивие?
Крепостта Зивие, построена на едноименния хълм, се намира на 55 километра югоизточно от град Сакез и на 35 километра от Диавандере, в провинция Кердистан. На около 1 километър от крепостта се намира село със същото име — Зивие, което към днешна дата е най-близкото населено място.
Сакез е вторият по население град в провинция Кердистан и разполага с множество природни и исторически забележителности. Името на града произлиза от племената „Ска“, „Скит“ и „Сакз“, което показва дълбоката му историческа значимост. Скитите са древен народ, който е обитавал този район повече от 700 години преди новата ера и са управлявали тук в продължение на векове.
Поради географското си положение, Сакез от древни времена е бил важен път за кервани и търговски маршрути. Археологическият хълм Зивие е свидетелство за върховете на скитската цивилизация и съдържа ценни исторически останки.

Архитектура на крепостта Зивие
Разположението на крепостта върху върха на хълм ѝ дава стратегическа позиция и гледка към всички околни райони. Крепостта Зивие се състои от входна порта, няколко салона, двор, свързани стаи на два етажа, различни легла и склад за зърно. В момента са видими останките от салон с 16 каменни колони.
Главният вход на крепостта се намира от източната страна. Пътят до него минава през 21 каменни стъпала. Освен този вход, на север и юг на крепостта има още две порти, украсени с керамични плочки.
Според наличните данни крепостта е построена на три етажа. Първият етаж, чиито стени все още са запазени, вероятно е служил като молитвен дом. Този етаж е на нивото на хълма, вероятно за да е по-лесно достъпен за хората.
Вторият етаж, построен върху триъгълна каменна платформа, е бил жилищен. Тук има свързани стаи, боядисани в кремаво, синьо, тухлено и черно. В тези стаи са намерени бронзови лъкове и стрели, поради което експертите предполагат, че тук са живеели военни и са съхранявани оръжия.
Третият етаж вероятно е бил предназначен за управителя. Тук се е намирал склад с жито, за да се осигури храна за обитателите при обсада. Широките стаи с големи врати и прозорци и 12 каменни колони отличават този етаж от останалите части на крепостта.
В двора на крепостта е изкопан кладенец, който е служел за събиране на дъждовна вода. През годината водата от този кладенец е задоволявала нуждите на обитателите. Изключително интересно е, че крепостта е разполагала със система за водоснабдяване с тръби от близките извори и канализационна система — постижение, което е изключително за строеж на около 2700 години.
Археологически разкопки на крепостта Зивие
Откриването на крепостта Зивие в съвременната епоха станало по случайност: през 1946 година едно овчарче след силен дъжд забелязало срутване на част от върха на хълма, което разкрило находки и артефакти. Първото разрешение за разкопки било дадено на човек, който провел групови и неорганизирани разкопки и нанесъл значителни щети на хълма. Тази група търсела само исторически предмети за продажба. По време на тези разкопки били намерени ценни артефакти, включително бронзов саркофаг, който се счита за едно от шедьоврите на древното изкуство.

Оттогава насам са проведени няколко сезона научни археологически разкопки на този исторически обект и са получени значими сведения за архитектурата на крепостта. Части от слонова кост, върху които са издялани изображения на животни и ловни сцени, са едни от най-важните находки от по-късните разкопки на хълма Зивие. Главата на орел, златно огърлие и голям бронзов съд, украсен с изображения на асирийски воини, са други ценни открития.
Национална регистрация на крепостта Зивие
Тази крепост е регистрирана през 2001 година като един от националните паметници на Иран.
Име | Крепостта Зивие — мястото, откъдето са намерени най-красивите произведения на изкуството от древността |
Държава | Иран |
Област | Кюрдистан |
Град | Saqqez |
Исторически | |



