#Исфахан е третият по големина град в Иран след Техеран и Машхад. Градът е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сефевидите между 16-и и 18 век. Исфахан се намира в плодородната долина на река Заяндеруд, в подножието на планината Загрос, на надморска височина от 1574 м. Исфахан се пресича от важните търговски пътища, свързвали някога Китай с Османската империя и Персийския залив с Русия. Градът е на 2500 години и в него се намират историческите персийски градини и някои от най-големите забележителности в Иран.

Ето превода на целия текст от персийски на български:

Площад „Нагше Джахан“ в Исфахан – съчетание на изкуство, политика, религия и икономика

Красивият град Исфахан е изпълнен с великолепни исторически паметници, сред които площадът „Нагше Джахан“ (или „Имамов площад“) е един от най-забележителните. Със своето уникално и неповторимо архитектурно оформление той изпъква сред останалите исторически обекти на града със своята величествена и незабравима визия. Този площад, вписан в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, е реликва от епохата на Сефевидската династия (1501–1736 г.). Освен всички обичайни функции, които изпълняват площадите в големите градове, той е служил и като център на управление, символ на могъществото и просперитета на Сефевидите в пика на тяхната власт.

Как е построен площад „Нагше Джахан“?

След като Сефевидската династия обявява Исфахан за своя столица, в града започва строежът на редица красиви сгради. Един от най-значимите от тези проекти е площад „Нагше Джахан“, известен още като „Имамов площад“ или „Шахов площад“. Шах Абас I започва строителството му в началото на XVII век, върху мястото на градина, наричана „Нагше Джахан“. Архитекти на този ценен обект са Мохаммад Реза и Али Акбар Есфахани. Според някои източници строителството започва през 1601 г. и завършва през 1636 г.

По онова време площадът се намирал на около три километра от пазара и джамията Джаме, но днес, поради централното си разположение, е смятан за най-важния площад в града. С размери 160 метра ширина и 508 метра дължина, той включва няколко монументални сгради, всяка от които сама по себе си е исторически шедьовър. Днес площадът е разположен в северната част на Исфахан.

Как се е използвал площадът?

Площад „Нагше Джахан“ е бил сърцето на Исфахан. Там хората следели важни събития, научавали новини и търгували. Така той изпълнявал политически, икономически и културни функции, и имал значителна роля в търговската дейност на времето. Кралските декрети били обявявани публично на площада, а религиозни учени давали отговори на въпросите на вярващите.

Какви сгради се намират на площада?

Първоначално в средата на площада нямало дървета и пространството било използвано за играта „чоуган“ – ирански конен спорт, подобен на поло. В северния и южния край на площада и днес могат да се видят портите за чоуган, които се смятат за най-старите запазени в света. Всички съвременни полета за чоуган са проектирани по подобие на този площад.

На всяка страна на правоъгълния площад има внушителна порта, водеща към една от следните сгради:

• Джамията на Имам Хомейни (по-рано „Шахова джамия“) – на юг;

• Джамията на шейх Лотфолах – на изток, с характерен жълтеникав купол и без минарета, създадена за жени от кралското семейство;

• Дворецът Али-Капу – на запад, шестетажна сграда с великолепен терасовиден балкон;

• Пазарът „Кейсарие“ – на север, един от най-големите пазари в Иран с впечатляващи стенописи от епохата на Сефевидите.

Освен тези четири основни сгради, по целия площад има стотици магазини и работилници, където се продават сувенири, занаяти и характерни за Исфахан продукти. Това пазарно оживление придава допълнително очарование на площада, чието настроение е запазено почти същото, както когато е бил изграден от шах Абас.

Джамията на Имам Хомейни (бивша Шахова джамия)

Когато се изгражда площад „Нагше Джахан“, в Исфахан вече съществува джамията „Джаме“, но шах Абас желае да създаде още по-голяма джамия, която да побира повече хора. По онова време лазурното синьо и тюркоазеното били сред най-скъпите багрила и мнозина бояджии не можели да си позволят да ги използват. Въпреки това Сефевидският двор обилно използва тези цветове в украсата на джамията, което и до днес, почти пет века по-късно, продължава да възхищава всички посетители.

Джамията е разположена в южната част на площада и има четири високи ивани (входни портали), насочени към вътрешния двор. В центъра на двора се намира голям воден басейн. Две минарета се издигат над главния вход, а други две – над входа към куполната зала, в която се намира основният михраб (ниша, сочеща към Мека). От двете страни на тази зала има симетрични вътрешни дворове, служещи за медресета (религиозни училища). Исфахан по онова време е бил център на иранската и ислямска култура и наука.

Джамията на шейх Лотфолах

Макар и по-малка от джамията на Имам, джамията на шейх Лотфолах впечатлява с красивата си куполна зала, орнаментиката и калиграфските надписи. Тя няма двор и минарета и е разположена близо до двореца Али-Капу, защото е била предназначена за жените от кралското семейство. Под площада са прокарани подземни проходи, чрез които жените можели да преминават между двореца и джамията, без да се показват пред обществото.

Дворецът Али-Капу

Разположен в западната част на площада, този дворец е служил като резиденция и административен център на шах Абас I. Тук той приемал пратеници, владетели и висши гости. От двореца се откривала панорамна гледка към площада и оживения градски живот – шествия на армията, кервани, търговия. На горните етажи живеело царското семейство, с частни покои, проектирани така, че да осигуряват тишина и акустичен комфорт. В задната част на сградата имало тераси с изглед към кралските градини.

Пазарът „Кейсарие“

Пазарът е неразделна част от обществения живот, особено в историческите центрове като този площад. Макар само една от сградите да носи името „пазар“, всъщност всички магазини около площада са част от него. Днес там се продават различни стоки, но в началото пазарът бил предназначен за търговия с малки, но ценни предмети.

Препоръки за посещение на площада „Нагше Джахан“

Този площад може да остави всеки посетител без дъх. Където и да се обърне човек, ще види удивителни и живи прояви на красота. Затова се препоръчва посещението му да бъде планирано – сутрин за разглеждане на архитектурните сгради, а следобед за разходка из магазините и работилниците. Особено вълшебна е атмосферата след залез, когато светлините озарят площада.

Около него има чайни и ресторанти, където туристите могат да си починат и да опитат автентична персийска храна. Обикновено по обяд магазините се затварят за почивка и отново отварят в късния следобед, работейки до късно вечерта.

Национална и световна регистрация на площада

Този исторически обект е вписан в списъка на националните паметници на Иран на 6 януари 1932 г. (15 дей 1310 г. по иранския календар) под номер 102. Уникалните му характеристики го правят едно от първите ирански съоръжения, вписани в списъка на световното културно наследство. Регистрацията му от ЮНЕСКО датира от третата сесия през 1979 г. (1358 г. по иранския календар).