Старите дървета на Буанат — изложба на великолепието на природата в Иран

Община Буанат на север от провинция Фарс е известна с разнообразието на екосистемите си и със защитени природни зони като долината Багх. Един от природните забележителности на района са старите дървета в Буанат, повечето от които се намират в района Мазаяжан и някои от тях са на повече от хиляда години. Богатото разнообразие от животински видове в Буанат и наличието на диви прасета, чакали, лисици и вълци прави природните разходки в района много приятни. Има и съобщения за наблюдения на гепарди и мечки в Буанат.

В Иран поради важността на природата в живота и вярванията на хората, старите дървета се почитат и някои от тях се смятат за свещени. Някои от тези дървета са обект на народни предания и хората вярват, че ако завържат парче плат или нишка за тях или се грижат за тях, техните желания ще се изпълнят. Обикновено старите дървета растат в свещени места като имамзаде (мавзолеи), джамии или край извори. Поради тази значимост хората почитат тези дървета, а ако са плодни, смятат плодовете им за лековити. Поради тези вярвания, изучаването на старите дървета има голямо значение и от гледна точка на етнографията.

География и население на Буанат
Община Буанат се намира на 240 км от Шираз и обхваща площ от 2499 км². Населението й е малко над 50 000 души, говорещи персийски език. Център на общината е град Буанат, който по-рано е бил известен като „Суриян“. Градът е разположен между две планински вериги – Загрос и Буанат, а през него преминава сезонна река. В Буанат има забранена зона за лов с площ 20 хектара, която е сред важните местообитания на редки растителни и животински видове в Иран. Там растат бен (вид акация), бадем, гъс, гун и кичу (видове растения). В района живеят диви кози, муфлони, леопарди, вълци, лисици и зайци, както и различни хищни птици като фазан, кукер и сивогърби орли.**

Старите дървета в Буанат
В Буанат има много стари дървета, като някои от тях са на повече от хиляда години. Особено интересно е разнообразието на видовете и тяхното разположение в района, което показва богатството на растителната покривка.

• Старите дървета в Бадбар: Извор Пир Кадувайе в село Бадбар, община Буанат, се намира на около 200 км от Шираз. Този извор, известен като място за отдих, е на повече от 2000 години. Тук расте стар дърво езиков клен и няколко чинара, които са сред най-старите в селото. В село Бадбар има и стар нарон (вид дърво), който е регистриран като природно наследство на Иран. Друго старо дърво в селото, чинар, расте в джамията на имам Абулфазл.

• Старият чинар в Симкан: Село Симкан е на 174 км от Шираз и там расте чинар, на стотици години.

• Старият кипарис в Мендж: В село Мендж има стар кипарис, за който местните хора вярват, че е на около 2500 години. Селото е на 260 км от Шираз, а дървото се намира на брега на река, до орехови градини.

• Овощната градина с тутови дървета в Имамзаде Базм: В село Имамзаде Базм, по пътя от Буанат към Харат в Йезд, има мощни и стари тутови дървета, които са над 100 години. В селото има и имамзаде на име Биби Хатун, а наблизо има чинар и старо тутово дърво. Селото е на около 250 км от Шираз и има около 100 жители.

• Старите дървета в Кадамга Мохаммад Ханифе: Това село е на 3.5 км от град Буанат и на 185 км от Шираз. Там има нарони с височина над 20 метра, както и стар чинар. Наблизо, в подножието на планината Хатааванд, има извор, наречен извор Мохаммад Ханифе, който е любимо място за отдих на местните жители.

• Старият чинар в Мехдиабад: Още един стар чинар се намира в село Мехдиабад, което е с около 500 жители и на 240 км от Шираз.**

Национална регистрация на старите дървета в Буанат
Старите дървета в Буанат са регистрирани като национално природно наследство на Иран през 2019 г. (1398 по хиджра календар).