Джамията Джаме-е Йезд и хилядолетният процес на нейното изграждане

Джамията „Джаме-е Кабир“ в Йезд – шедьовър на иранската архитектура в сърцето на пустинята

Град Йезд е един от пустинните градове на Иран, който съхранява множество забележителни архитектурни паметници с впечатляваща и елегантна структура. Една от най-важните и известни сред тях е Джамията „Джаме-е Йезд“, известна още като „Старата петъчна джамия“, „Голямата джамия на Йезд“ и „Джамията Джаме-е Кабир“.

История на Джамията Джаме-е Йезд

Сведенията показват, че преди навлизането на исляма в Иран, на мястото, където днес се намира джамията, е имало зороастрийски храм на огъня. Джамията е построена по времето на Амро Лейс Сафарид (владетел между 878 и 900 г. сл. Хр.).

По-късно, в съседство с джамията, Амир Али бен Фарамарз и съпругата му Арслан Хатун издигат минаре. Техният син, Ала-од-Дин Гаршасп, също изгражда още една джамия до тази.

С идването на монголите през 1219 г. строежът на джамията е прекъснат. Въпреки това, през XIV век, когато в Иран настъпва относителен мир, изграждането и поддръжката на джамията са възобновени. В крайна сметка, по време на династията Каджар, трите съседни джамии са разрушени и на тяхно място е построена нова джамия с голям вътрешен двор.

Така, Джамията Джаме-е Йезд се изгражда в продължение на около хиляда години и завършването ѝ преминава през четири исторически периода: Сафариди, Илханиди, Тимуриди и Каджари.

Архитектура и особености на джамията

Джамията е построена в т.нар. едноиванов стил (с един централен сводест вход) и следва азербайджанския архитектурен стил в иранската традиция. Общата площ на сградата е около 10 000 кв. метра, като нейният двор е толкова голям, че побира хиляди хора по време на обществени събирания.

На различни места в джамията се виждат надписи с калиграфия в куфически и сулус стил върху лазурносини плочки. Един от най-важните надписи на входа съдържа имената на Шахрох Тимурид (четвърти син на Тимур) и султан Джаханшах, както и датата 861 г. по хиджра (1457 г. сл. Хр.).

Входове и куполи

В джамията има шест входа от различни страни. Северният вход е точно срещу ивана (сводестия вход). Северозападният вход е по-прост и води към дълъг коридор. Още два входа – югозападният и североизточният – понастоящем са затворени.

Основният вход е от изток, с впечатляващ портал с височина 24 метра, украсен с цветни мозайки, геометрични и растителни мотиви. Зад него се намира кръгло преддверие с купол, а пред входа – осмоъгълен басейн.

Куполът на джамията е двуслоен – вътрешна и външна обвивка, като вътрешната има прозоречни отвори с гипсови рамки. Когато през тях премине светлина, те създават удивителен визуален ефект.

Михраб и интериор

Основният михраб (ниша, показваща посоката на Мека) се намира под купола и е украсен с цветни керамични плочки и керамика, които го правят едно от най-красивите места в джамията.

Иванът (главният сводест вход) също е украсен с мозайки и орнаменти, като съдържа куфически надписи и глазирани тухли, които допълнително обогатяват архитектурната му стойност.

Джамията има две молитвени зали (шабестани). Голяма част от славата ѝ се дължи на голямата зала "Шахзаде", която има 48 правоъгълни колони, украсени със шестоъгълни тюркоазени плочки. В източната и западната част на залата има специални ниши и прозорци, предназначени за видни личности. Покривът има сводове, а в централната част се намират осмоъгълни каменни отвори за светлина.

Минаретата и тяхната слава

Двете минарета на джамията, с височина 53 метра, се считат за най-високите исторически минарета, останали в Иран. Те се превръщат в символ на град Йезд.

Образът на джамията е толкова емблематичен, че е изобразен на иранските банкноти от 200 риала.

Регистрация като национално наследство

Джамията Джаме-е Йезд е един от първите обекти в Йезд, вписани в Списъка на националното културно наследство на Иран. Официалната ѝ регистрация датира от 1934 г. (1313 по иранския календар).