Огнището Вахрам и огънят, който гори вече повече от 1500 години

Йезд отдавна е известен с присъствието на зороастрийците. Огнището Вахрам в Йезд е един от най-старите зороастрийски храмове в града и е признат за най-известния зороастрийски храм в света.

История на огнището Вахрам
Сегашната сграда на огнището е построена през 1934 г. по време на управлението на Пехлевите. При изграждането му зороастрийците от Йезд са си сътрудничили с парсите от Индия. Тъй като дарителите на земята за огнището не разполагали с достатъчно средства за строежа, в пет етапа били организирани пътувания до Индия, откъдето получили финансиране от индийските парси.

Значението на огнището в живота на зороастрийците
В миналото, поради липсата на съвременни средства за запалване на огън, хората палели огън и го поддържали да гори постоянно, за да могат при нужда да го използват. По-късно за този винаги горящ огън било отделено специално място, наречено „огнище“. Хората посещавали огнищата, за да вземат огън и да запалят печките и камините си.
Огънят заемал толкова важно място в живота на хората, че постепенно се възприел като символ на божествената светлина, добил свещен статут и огнищата станали свещени места. Зороастрийците заставали пред огъня и възхвалявали Ахура Мазда (Великия бог), благодарейки за този дар. Така възникнали и се развили зороастрийските ритуали и обреди.
Днес зороастрийците се събират в огнището Вахрам и други огнища, за да се молят, като четат части от Авеста и Гатите пред огъня. Те нямат определен ден за събирания и техните молитви обикновено не са колективни.

Архитектура на огнището Вахрам
При построяването на огнището Вахрам е вдъхновено от архитектурата на Ахеменидите в Персеполис. Освен това в него се забелязват елементи от индийската парсийска архитектура. Една от най-важните характеристики на това огнище е спазването на принципа за простота и избягване на излишни украси.
Сградата е заобиколена от голям двор с кипариси и борови дървета. Тъй като зороастрийците вярват, че огнището трябва да бъде близо до вода, на входа е изграден кръгъл басейн.
В сградата красиво се открояват изображението на Фрухар (същността на живота) и каменните капители. Каменните капители и цветните камъни в основата на стените на главната зала са изработени от архитекти от Исфахан, а изображението на Фрухар над входната врата е дело на йездските архитекти.
Преди основните входове има ивана, която е разположена по-високо от двора. След преминаването през иваната и влизането в огнището се виждат изображения, свързани със Заратустра, на стените на главната зала. Освен това по стените са окачени пана с цитати от свещената книга на зороастрийците – Авеста. В близост до главната зала има малка стая с стъклени стени, където се пази свещеният огън.