
Огнището Вахрам и огънят, който гори вече повече от 1500 години
Йезд отдавна е известен с присъствието на зороастрийците. Огнището Вахрам в Йезд е един от най-старите зороастрийски храмове в града и е признат за най-известния зороастрийски храм в света.
История на огнището Вахрам
Сегашната сграда на огнището е построена през 1934 г. по време на управлението на Пехлевите. При изграждането му зороастрийците от Йезд са си сътрудничили с парсите от Индия. Тъй като дарителите на земята за огнището не разполагали с достатъчно средства за строежа, в пет етапа били организирани пътувания до Индия, откъдето получили финансиране от индийските парси.
Значението на огнището в живота на зороастрийците
В миналото, поради липсата на съвременни средства за запалване на огън, хората палели огън и го поддържали да гори постоянно, за да могат при нужда да го използват. По-късно за този винаги горящ огън било отделено специално място, наречено „огнище“. Хората посещавали огнищата, за да вземат огън и да запалят печките и камините си.
Огънят заемал толкова важно място в живота на хората, че постепенно се възприел като символ на божествената светлина, добил свещен статут и огнищата станали свещени места. Зороастрийците заставали пред огъня и възхвалявали Ахура Мазда (Великия бог), благодарейки за този дар. Така възникнали и се развили зороастрийските ритуали и обреди.
Днес зороастрийците се събират в огнището Вахрам и други огнища, за да се молят, като четат части от Авеста и Гатите пред огъня. Те нямат определен ден за събирания и техните молитви обикновено не са колективни.
Архитектура на огнището Вахрам
При построяването на огнището Вахрам е вдъхновено от архитектурата на Ахеменидите в Персеполис. Освен това в него се забелязват елементи от индийската парсийска архитектура. Една от най-важните характеристики на това огнище е спазването на принципа за простота и избягване на излишни украси.
Сградата е заобиколена от голям двор с кипариси и борови дървета. Тъй като зороастрийците вярват, че огнището трябва да бъде близо до вода, на входа е изграден кръгъл басейн.
В сградата красиво се открояват изображението на Фрухар (същността на живота) и каменните капители. Каменните капители и цветните камъни в основата на стените на главната зала са изработени от архитекти от Исфахан, а изображението на Фрухар над входната врата е дело на йездските архитекти.
Преди основните входове има ивана, която е разположена по-високо от двора. След преминаването през иваната и влизането в огнището се виждат изображения, свързани със Заратустра, на стените на главната зала. Освен това по стените са окачени пана с цитати от свещената книга на зороастрийците – Авеста. В близост до главната зала има малка стая с стъклени стени, където се пази свещеният огън.

История на свещения огън в огнището Вахрам
Свещеният огън в огнището Вахрам е запален преди повече от 1500 години и е изключително почитан сред зороастрийците. Този огън, след многократни премествания, е донесен на настоящото си място. Първоначално огънят Вахрам е бил от огнището Нахид Парс в село „Хафтадар“, след това е преместен в „Теркабад“ (и двете села са в района на Ардекан, провинция Йезд). След 30 години съхранение в пещерата Ашкафт Йездан, огънят е пренесен в Йезд. В Йезд той дълго време се е пазил в квартала на свещениците и накрая е преместен в огнището Вахрам.
Поради своята святост, свещеният огън никога не трябва да се поставя директно на земята. Затова той се съхранява на по-високо ниво в специална стая, в меден огнищник, разположен върху стойка с височина 140 см над земята. Лицето, носещо титлата „хирбед“, отговаря за поддържането на огъня, като добавя дърва и го поддържа да гори. Обикновено хирбедът ежедневно поставя сухи дървени клонки от устойчиви дървета като бадем или кайсия в огнищника. За разлика от някои други огнища, където горивото се осигурява с газ, свещеният огън в огнището Вахрам се поддържа с дърва.
Правила за влизане в огнището Вахрам
Който иска да влезе в огнището Вахрам, трябва да бъде чист — както в душата и духа си, така и в облеклото си. Затова всеки, който влиза, трябва да носи бяла дреха. Освен това мъжете трябва да покриват главата си с бяла шапка, а жените с бял шал. Също така свалянето на обувките е задължително и се възприема като знак на уважение към свещеността на мястото.
Национална регистрация на огнището Вахрам
През 1999 г. (1378 по иранския календар) това огнище е включено в списъка на националното културно наследство на Иран като една от значимите исторически забележителности.
Име | Огнището Вахрам и огънят, който гори вече повече от 1500 години |
Държава | Иран |
Област | Язд |
Град | Язд |
Исторически | |



