Кипарисът в Оберкух — едно от най-древните дървета в света в сърцето на иранската пустиня

В персийската литература „серв“ (кипарис) се възприема като символ на свобода и издръжливост, тъй като е вечнозелено дърво. Това дърво е толкова уважавано от иранците, че се счита за един от символите на Иран. В запазените релефи от този период се забелязват изображения на кипарис. През вековете „Бете джега“ (типичен орнамент в ислямската архитектура) наподобява извивка на кипарис, символизираща красота и твърдост. С това историческо наследство не е случайно, че кипарисът в Оберкух, с приблизителна възраст от 4500 години, е най-старото живо същество в Азия и един от най-старите дървета в света, и затова се радва на голямо уважение сред иранския народ.

Характеристики на кипариса в Оберкух:

• Обиколка на ствола на земята: 11,5 метра

• Височина: 25 метра

• Вид: Средиземноморски кипарис

• Диаметър на ствола: 4,5 метра

• Възраст: около 4500 години, като някои учени предполагат между 6000 и 8000 години

• Според списък на най-старите живи растения в света, само 26 дървета са по-стари от новата ера, а кипарисът в Оберкух е девети по възраст в света.

Кипарисът в историческите текстове:

Една от книгите, в която се споменава кипарисът в Оберкух, е „Нузхат ал-кулуб“ от Хамдаллах Мустофи, написана през 740 хиджри (1339 г. сл. Хр.). В нея се казва: „Там има кипарис с голяма слава в света, както кипарисите в Кашмир и Балх, но този е по-висок и по-голям от тях, и няма подобен в земите на Иран.“ Това показва, че още преди около седем века кипарисът в Оберкух е бил известен като старо и здраво дърво. В известни западни пътеписи, като този на Марко Поло (XIV век), също се споменава.

Легенди за кипариса в Оберкух:

Сред местните жители има много истории за това дърво. Някои приписват засаждането му на Яфет, син на Ной, вярвайки, че след прочутия потоп той го е посадил там. Други вярват, че пророк Заратуштра го е посадил, затова го наричат „Кипарисът на Заратуштра“. Според легендата Заратуштра дошъл в Оберкух през един от дните на месец Есфанд и засадил семето на дървото, обещавайки, че ще остане трайно в града, докато много царе изчезнат по време на живота му.
Друга история свързва дървото с народа Асхаб ал-Рас, който почитал дървета и вярвал, че кипарисът е едно от 12-те дървета, които те обожавали. Според вярвания, те били наказани с божествен гняв под формата на червен и огнен вятър, защото не спрели да го почитат въпреки предупрежденията на пророка.

Опазване на кипариса в Оберкух:

След като беше обявен за национално природно богатство на Иран, бяха предприети мерки за опазването му. Тези мерки включват предотвратяване на екологични заплахи и внезапни неблагоприятни условия, които биха могли да застрашат живота на дървото. Сред тях са ограждение и подреждане на околната среда, биологична борба с вредители, възстановяване на ствола и поставяне на гръмоотвод.

Достъп до кипариса в Оберкух:

Град Оберкух се намира между три исторически града — Йезд, Исфахан и Шираз, което му придава стратегическо географско положение. Кипарисът се намира в югозападната част на града.

Национален регистър:

Кипарисът в Оберкух е третият природен паметник, регистриран в списъка на националните природни богатства на Иран. Записът е от 2004 година (1382 по хиджри слънчевия календар).