Кервансараят Са д ас-Салтане: Най-големият градски кервансарай на Иран

Кервансараят Са'д ас-Салтане: Най-големият градски кервансарай на Иран

Иранските кервансараи са били съоръжения, предназначени за обслужване на търговските кервани, като обикновено са били изграждани по пътищата, свързващи градовете. В определен период от иранската история, кервансараите са играли жизненоважна роля в създаването на търговска инфраструктура и гарантирането на сигурността на пътищата, което е довело до значителни печалби за иранските търговци.

Разбира се, не всички ирански кервансараи са строени далеч от градовете, по междуградските пътища; част от тях могат да бъдат открити в самите градове. Този тип кервансараи, които са били изграждани предимно в близост до пазарите (базарите), са служили като места за настаняване на търговците, осигурявайки им подслон по време на престоя им и предлагането на стоките.

Кервансараят „Са'д ас-Салтане“ в Казвин е един от тези градски кервансараи в Иран, познат още с имената „Серай-е Са'дийе“, „Пазарче Са'д ас-Салтане“ и „Серай-е Са'адат“.

Кервансараят Са'д ас-Салтане: Функция и история

Изграждането на кервансарая „Са'д ас-Салтане“ се осъществява по времето на Насър ад-Дин Шах Каджар. Той управлява Иран от 1848 до 1896 г. (1227 до 1275 г. по хиджра), като управлението му е едно от най-дългите в иранската история.

Кервансараят е наречен на Багър Хан Са'д ас-Салтане, който е бил управител на Казвин по време на строителството.

Още от древността, Казвин е бил свързваща точка между източните и западните пътища, както и пътят, свързващ Иран с Турция и Европа. Освен това, Казвин е бил портата към Техеран, като търговците и пътниците са минавали оттам на път за столицата. Поради тази причина, Са'д ас-Салтане основава този кервансарай до пазара на Казвин с цел насърчаване на търговските връзки.

• Начало на строежа: 1892 г. (1271 г. по иранския календар).
• Край на строежа: След две години.
• Архитекти: В строителството участват двама архитекти от Исфахан и двама от Казвин.

До началото на Втората световна война сградата служи като място за почивка на пътници и търговци. Впоследствие, с влошаването на икономическата ситуация, помещенията (худжретата) на кервансарая „Са'д ас-Салтане“ са превърнати в производствени работилници. До 1998 г. (1377 г. по иранския календар) кервансараят постепенно запада, но през същата година започват мащабни реставрационни работи, които му вдъхват нов живот.

Архитектура и особености

Кервансараят е построен на площ от 2,7 хектара и в него има близо 400 помещения (худжрета). Тези характеристики го правят най-големият вътрешноградски кервансарай в Иран.

Сградата е построена във формата на четири айвана (покрити зали/входове). Арките на айваните са украсени с тухлена зидария, а по таваните се виждат мукарнаси (декоративни висящи сводове).

Главният вход на кервансарая „Са'д ас-Салтане“ се намира на улица „Имам Хомейни“ в Казвин и води към основния двор. В комплекса обаче има общо още седем други двора:

• Двор Са'д ас-Салтане (Централен): Площта му е над три хиляди квадратни метра, като половината е открито пространство. 32 худжрета са разположени от четирите страни на двора, върху подиуми, високи около един метър.
• Двор Негар ас-Салтане: Намира се на запад от централния двор. В него има две худжрета и два много големи склада. Дворът има излаз на запад към „Расте Вазир“ (Алеята на Везира). В този двор не е било разрешено да се нощува; керваните е трябвало да оставят товарите си и да напуснат. Площта му е близо 1500 кв. м., от които 244 кв. м. е открито пространство.
• Двор Кахрамани: Този двор е с площ 1860 кв. м., от които 706 кв. м. е открито пространство. Худжретата тук са на нивото на двора. Дворът Кахрамани е единственият, който няма пряка връзка с външната част.
• Двор за обслужване (Хадамати): В този двор няма построени худжрета.
• Двор Са'дийе: Намира се на запад от централния двор и е смятан за най-красивия сред всички дворове. Площта му е 2900 кв. м. и е украсен с тухлени и фаянсови декорации.
• Двор Шаторхан (Камилски двор): Площта му достига 4378 кв. м. Керваните са влизали в кервансарая през тази част и са оставяли товара си в двора. В северната част на двора има голямо пространство, наречено „Сад Сотун“ (Сто колони). Основното разтоварно депо на кервансарая е било в тази част.
• Двор Бехештиян: Тази част се намира в северозападната част на комплекса и в нея са построени две големи зали (талари), две галерии (риваки) и осем худжрета. В този двор има и цистерна за вода (аб-анбар).

Най-красивата част на кервансарая е неговият "Чахарсуг" (кръстовище), над което се издига голям купол, покрит с фаянсови плочки. Цветните жълти и тюркоазени плочки придават неописуемо величие на Чахарсуга. Това кръстовище свързва улицата с главния двор (Са'д ас-Салтане). От четирите страни на купола са построени четири полукупола, за да удвоят красотата на сградата. Там се намират и три надписа, съдържащи годината на завършване на строежа и имената на архитектите.

Банята Разави с площ 1800 кв. м. е друга част от кервансарая. Тази баня е регистрирана самостоятелно в Списъка на националното наследство на Иран. Други части включват Банята Са'дийе в североизточната част на двор Са'дийе и Расте Вазир (Алеята на Везира) с площ около две хиляди кв. м. в западната част на кервансарая. В Расте Вазир има 44 магазина.

В допълнение към магазините, които предлагат местни продукти, в кервансарая „Са'д ас-Салтане“ има и кафенета и ресторанти за обслужване на туристите. В сградата са създадени и няколко музея, сред които Музеят на Шахнаме, Митовете и Етнографията, както и Музеят на д-р Салехи.

Национална и световна регистрация

През 1937 г. (1316 г. по иранския календар) кервансараят „Са'д ас-Салтане“ е регистриран като част от комплекса на пазара в Казвин. Въпреки това, след промените във функцията на сградата, през 1998 г. тя е регистрирана отново самостоятелно под името „Кервансарай Са'д ас-Салтане“ в Списъка на националните паметници на Иран.

През 2023 г. (1402 г. по иранския календар) кервансараят „Са'д ас-Салтане“ е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от група от 54 ирански кервансарая.