Гробницата на 12-е имами в Йезд, хилядолетна сграда в сърцето на пустинята

Според експертите, мавзолеят на 12-те имама в Язд е най-старият документиран архитектурен паметник в града. Построен е през 1037 г. сл. Хр. (428 хиджри), по време на селджукския период, и заради куполната си зала, михраба и няколко надписа, се счита за един от уникалните сгради в Язд. Мавзолеят се намира в квартал Фахадан, един от старите квартали на Язд, близо до хусейнийе Фахадан и медресе Резаия.

История на мавзолея на 12-те имама в Язд

Построяването на сградата съвпада с управлението на династията Какуи в Язд. На един от надписите в мавзолея са изписани имената на двама братя — Абумасуд и Абуякуб — като строители на сградата. Счита се, че те са били сред военачалниците на емир Уззадалдин Алаауддин Абу Джафар Какуи.

Причини за изграждането на мавзолея

Съществуват различни теории за целта на построяването на мавзолея. В надписите сградата се нарича „кубе“ (купа), което подсказва, че първоначално не е била предназначена за гробница. Името „мавзолей“ вероятно е дадено по време на сафавидския период (1501–1736 г.), когато такива сгради се наричали така. Някои вярват, че названието произлиза от погребението на един от потомците на Имам Садик (шести имам на шиитите), но липсата на ясни данни за мястото на погребение прави това предположение спорно. Архитектурният стил е характерен за гробници, но вътре няма никакъв гроб, затова някои смятат, че това е паметник, издигнат в чест на 12-те шиитски имама.

Архитектура на мавзолея на 12-те имама

Мавзолеят е четиривеков купол, отворен откъм три страни и затворен откъм страната на Кибла (южната фасада). В момента от трите входа само северният е отворен, а източният и западният са затворени.

При влизане от северния вход на мавзолея се разкрива михраб на южната стена, чиито керамични украси привличат вниманието. Тези плочки са в цветове лазурно синьо, тюркоазено, зелено, жълто и бяло и въпреки изминалото време и многобройните щети, запазват своята красота. Изглежда, че тези инкрустирани плочки датират от IX–X век по хиджра.

Мавзолеят има квадратна куполна зала с външна страна на всяка страна от 11 метра и вътрешна дължина 8,25 метра. В една от стените на куполната зала е изградена малка ажурна прозоречна решетка, чрез която се осигурява осветление и вентилация.

Куполът на мавзолея е разположен върху осмоъгълна основа и не притежава никакви украси. Върху всяка от осемте страни има по три ниши. При изграждането на основата на купола е използван метод, наречен „gosh-e-sazi“ (буквално „изграждане на ъгли“), чрез който четириъгълната сграда се трансформира в осмоъгълна и постепенно придобива кръгла форма.