Моулана, изключителен ирански поет и мистик.

Мавлана, поет и мистик от седми век хиджри (тринадесети век по Грегорианския календар), се е родил в Балх по време на владичеството на Хорезмийците в Хорасан, Иран, и е починал в Коня, днешна Турция. Основните произведения на Мавлана са „Маснави“, „Диван на Шамс“ (или „Сборникът на Шамс“), рубаии, писма (Мактубат), „Фийе ма фийе“ и „Седемте беседи“ — всички те са на персийски език. Пълното име на този велик ирански поет е Джалал ад-Дин Мохаммад Балхи, а по света е известен с имената Мавлана, Молана и Руми.

Срещата със Шамс
Мохаммад бин Хюсеин Хатиби, известен като Баха ад-Дин Уалад и Султан ал-улема, е бащата на Мавлана. Казва се, че бащата на Мавлана е изпитвал неблагосклонност от страна на султан Мохаммад Хорезмий и пътувал през Нишапур, Багдад и Мека до Шам (Дамаск), а оттам — до Ерзинджан, който е в Източна Анатолия, Турция. Султан Ала ад-Дин Кей Кубад от Селджуците поканил бащата на Мавлана да посети Ерзинджан. Това пътуване било от голямо значение за Мавлана, тъй като му дало възможност да срещне друг известен ирански поет — Атар, и да получи като дар книгата „Асрарнаме“. Мавлана е бил ученик на големи учители като Бурхан ад-Дин Мухаккик Термизи, Камал ад-Дин ибн Адим (виден ханафитски правист) и Мохи ад-Дин ибн Араби, но човекът, който събудил истинска вътрешна революция в него, бил Шамс Тебризи. Преди да срещне Шамс, Мавлана е бил оратор, понякога замествал баща си и дори Мохи ад-Дин ибн Араби, преподавайки религиозни въпроси. След срещата със Шамс Тебризи, той оставил проповедите и се отдал на поезията и мистицизма.

Раздялата със Шамс и създаването на вечни творби
Само 16 месеца след тяхната среща, Шамс внезапно заминал от Коня за Дамаск. Историците смятат, че раздялата се дължала на завистта на околните. Шамс се върнал в Коня по настояване на Мавлана, но престоят му бил кратък и след това той напуснал града завинаги. Двете най-значими и влиятелни произведения на Мавлана — „Маснави“ и „Диван на Шамс“ — били създадени след раздялата им, насърчени от приятеля му Хусам ад-Дин Челеби. До днес стихотворенията и прозата на Мавлана са основни източници за любителите на мъдростта и суфизма. През живота си Мавлана е живял в части от днешните Иран, Афганистан, Таджикистан и Турция, поради което творбите му са преведени и са популярни в тези страни.

Последната песен на Мавлана
Мавлана починал на 5-и джумада ал-ахир, 672 хиджри (1264 г. сл. Хр.), на 66-годишна възраст, вследствие на висока температура и болест. Роднините му били до него в последните му моменти, а хората от Коня – мюсюлмани, християни и евреи – скърбели за него 40 дни. Последното му стихотворение, което е известно като неговото прощално, гласи:
„Постави глава на възглавницата, остави ме сам,
остави ме да бъда безразборен скитник на нощта.
Ние сме вълни на страст, сами през деня и нощта,
ако искаш – прости ми, ако искаш – бъди суров...“

Гробницата и музейът на Мавлана се намират в град Коня.
На 30 септември, съответстващ на 8-и месец Мехр в иранския календар, в Иран се отбелязва Денят в памет на Мавлана.