Шахнаме на Фирдоуси — историческата памет на иранския народ

Мъдрият Абулкасим Фирдоуси е най-великият национален епически поет на Иран. Името на Фирдоуси е тясно свързано с епоса. Простото значение на думата „епос“ е смелост и храброст. Епическият герой в разказа и поезията притежава изключителна физическа и духовна сила. Способностите на този герой надхвърлят тези на обикновения човек.

Фирдоуси преди Шахнаме

Мъдрият Абулкасим Фирдоуси е роден през 329 хиджрийска година (около 940 г. сл. Хр.) в село Баж, което е част от град Тус в провинция Хорасан Разави. Този велик и известен ирански поет е бил син на селянин. Той се е научил да чете и пише в училището на селото Баж и после е продължил образованието си в училището на град Тус. Там Фирдоуси се запознава с „Абумансур Мохамед ибн Ахмад“, известен като Дагики Туси. Дагики е един от първите епически поети в историята на персийската литература. Той е живял само 30 години, през които се е опитвал да превърне националните истории на Иран от книгата „Шахнаме Абумансури“ в стихове. Той е написал около хиляда стиха за историята на Гаштасп и появата на Заратустра, но е бил убит от своя слуга. Фирдоуси, след като научил за незавършената работа на Дагики Туси, решава да я завърши. Източникът на Шахнаме е прозаичната книга „Шахнаме Абумансури“, като Фирдоуси включва и хиляда стиха на Дагики в своя труд.

Шахнаме на Фирдоуси — достойнство на иранския народ

Фирдоуси е бил привързан към древните истории. По време на живота му, Саманидите са управлявали Иран. При тях персийският език (фарси дари) бележи голям напредък. Въпреки че официалният и административен език е бил арабски, Саманидите са позволили на персийските поети да творят на своя език. Фирдоуси използва тази възможност и с написването на Шахнаме възвисява националното, човешкото и светогледното разбиране на иранеца. Чрез Шахнаме Фирдоуси успява да съхрани корените, миналото и славата на иранския народ завинаги в историята.

Шахнаме е наричана „достойнството на иранския народ“. Герои като Ростам, Сохраб, Каве Железаря и Симург са положителни образи, а Захак и Кейкавус — отрицателни. Главният герой в Шахнаме е Ростам, който има голяма сила и се бори с демони, побеждавайки ги всички. Историята за Ростам и Еспандияр е популярна сред хората вече повече от хиляда години. Книгата се състои от три части — митологична, героична и историческа.

Заради Фирдоуси и неговото огромно произведение Шахнаме, големите литературни и поетични личности на Иран смятат периода на Саманидите (4-ти век по хиджра, 10-ти и 11-ти век по нов стил) за най-значимия период на епическата поезия в Иран.

Здравият паметник на Фирдоуси

Мъдрият Абулкасим Фирдоуси умира през 402 хиджрийска година (около 1032 г. сл. Хр.) след 73 години живот в родното си място. На 25-и ордибехешт (14 май) в иранския национален календар се отбелязва „Денят на възхвала на Фирдоуси“ и „Почит към персийския език и литература“. Иранците смятат, че съхраняването на паметта и името на мъдрия Абулкасим Фирдоуси е равносилно на поддържането на своята национална и културна идентичност. Гробницата на Фирдоуси е на 28 километра от село Баж. Всяка тухла от тази сграда, заради своята величина и здравина, напомня на посетителите за епоса, който Фирдоуси е създал с Шахнаме. Персийският език и иранците са задължени на Фирдоуси, точно както той самият е написал:

„Много страдах през тези тридесет години,
и оживих персийския език с това.“