Не бива да се пренебрегва Низами

Низами – майсторът на персийската поетична епика

Джамал ад-Дин Абу Мухаммад Иляс бин Юсуф бин Заки бин Муайяд, известен с поетичния си псевдоним Низами, е роден през VI век по хиджра (XII в. сл. Хр.) в селцето Ганджа. Той е напълно запознат с литературните науки, астрономията, ислямските науки, правото (фикх), теологията (калям) и арабския език. Разказването на истории и алегории в поезията, което по-късно става известно като лирика, достига своята кулминация с Низами.

Думата „гина“ (غِنا) в речника означава красива песен или мелодия, а в персийската литература се отнася до поезия или проза, която изразява личните чувства и емоции на автора. Низами Ганджеви е създателят на нов литературен стил в персийската поезия – той въвежда диалогичния, разказен стил в римуваната поезия.

Произведения на Низами

Най-важното му произведение е „Петте съкровища“ или „Хамсе“, което включва:

1. Махзен ал-асрар (Съкровищницата на тайните)

2. Хосроу и Ширин

3. Лейли и Меджнун

4. Хафт Пейкар (Седемте образа / Седемте красавици)

5. Искендер-наме (Книгата за Александър Велики)

Тези пет поеми не са единственото, което Низами е оставил – от него са останали и диван (сборник с газели и касиди). Всички литературоведи единодушно признават, че умението на Низами в избора на точни и красиви думи и създаването на оригинални словосъчетания е ненадминато и достойно за пример.

„Лейли и Меджнун“ и „Хосроу и Ширин“ са две негови поеми, които са дълбоко обикнати от иранския народ. Историята на любовта между цар Хосроу Парвиз (велик сасанидски владетел) и принцеса Ширин (арменска принцеса) е добре позната в иранските домове. Пламенната любов между Лейли и Меджнун се е превърнала в алегория за върховната любов, а иранците я смятат за най-чистото проявление на влюбеността.

Останалите три поеми от „Хамсе“ са по-малко известни сред широката публика заради своята сложност, философски теми и използване на арабски термини, но това по никакъв начин не намалява литературната им стойност.

„Махзен ал-асрар“ обхваща важни теми като самопознание, Богопознание и морални добродетели.
„Хафт Пейкар“, известно също като „Бахрам-наме“ или „Седем купола“, представя различни културни и социални елементи от времето на Низами, включително астрономия, етика, култура и теология.
„Искендер-наме“, последната поема от „Хамсе“, се състои от две части: „Шараф-наме“ и „Икбал-наме“, с общо около 1500 стиха. Смята се, че Низами е написал тази творба в напреднала възраст, изпитвайки големи физически трудности, и е вложил в нея цялата си мъдрост, знания и опит, както и елементи от тюркската култура на Азербайджан.

Влияние и подражатели

Много поети са се вдъхновили от разказвателния стил на Низами. Например:

• Амир Хосров Дехлави пише свои пет поеми, вдъхновени от „Хамсе“: Мотла‘ ал-анвар, Хосроу и Ширин, Лейли и Меджнун, Огледалото на Александър, Осемте рая.

• Ходжауи Кермани също пише своя „Хамсе“, включваща поемите Хомай и Хомайун, Гол и Норуз, Роузат ал-анвар, Камал-наме и Гохар-наме.

• Абдуррахман Джами създава „Седемте трона“ (Хафт Орянг), включваща седем поеми като Саламан и Абсал, Юсуф и Зулейха, Себха ал-абрар и др.

Произведенията на Низами са преведени на много езици. В старите персийски учебни школи те са били част от задължителната учебна програма.

Наследство

Всички поеми на Низами са написани на персийски език. Той гордо заявява:

„Целият свят е тяло, а Иран — сърцето му.
И нека не се срамува онзи, който казва това сравнение.“

Низами умира между 602 и 612 г. по хиджра (около 1205–1215 г. сл. Хр.) в родното си Ганджа.
На 12 март (21 исфанд по иранския календар) в Иран се чества Денят на Низами Ганджеви, велик мъдрец и поет.