Защо Саади е все още жив?

Саади – поетът на човечността

Саади е любимец на всички, които говорят персийски, както и на почитателите на литературата. Той стои на върха на изящната персийска проза. Неговите стихове и разкази от двата прочути труда — „Бостан“ и „Голестан“ — са на устата на народа. Много хора в обществото се обръщат към творбите на Саади, за да изразят своето достойнство и място в живота.

Значение и литературни особености на Саади

Краткостта и простотата на изказа са две от най-важните характеристики на творчеството му. Днес миролюбивостта на Саади е известна в целия свят. Неговите произведения, написани в изящен език, подчертават човечността, стремежа към справедливост, етичността и избягването на това да се причинява страдание на другите.

Ясен пример за тези качества се вижда в прочутите му стихове:

„Децата на Адам са части от едно тяло,
създадени от една и съща същност.
Ако времето нарани една част,
другите части не намират покой.
Ти, който си безчувствен към мъките на другите —
не заслужаваш да те наричат човек.“

Саади сред иранците

Иранците се гордеят с това, че имат поет като Саади. Хората смятат дори краткия престой в мавзолея му за голяма чест. Славата на този велик поет от VII век по хиджра (XIII век сл. Хр.) е преминала политическите граници на Иран, а част от обширността на културните му предели се дължи именно на Саади. Защото той говори за мир, обич, търпимост и доброта — качества, които друг велик поет, Хафез, също подчертава. Хафез казва в своя прочут газел:

„О, Саади, човек с добро име не умира никога.
Умрял е онзи, за когото не се говори с добро.“

Саади — първият учител

Саади е признат за „първия учител“ в Иран вече почти седем века. Носи титли като „Шейх-е аджл“ (Великият шейх), „Устад-е сухан“ (Учителят на словото) и „Падшах-е сухан“ (Царят на словото). Тези почетни наименования са му дадени от хората на словото заради изяществото на неговата проза и поезия. Произведенията му са сред основните източници за обучение по персийски език и литература.

Пълното име на Саади е: Абу Мохаммад Мошреф ал-Дин Мослех ибн Абдуллах ибн Мошреф, но той е известен с литературния си псевдоним — Саади. Казва се, че е приел това име в чест на Абу Бакр ибн Саад ибн Занги — най-известния атабак на областта Фарс. Династията на атабаците е управлявала Шираз през VII век по хиджра.

Образование и пътешествия

В младостта си Саади отива да изучава религиозни и литературни науки в медресето Низамия в Багдад. Там е бил ученик на велики учители като Шихаб ад-Дин Сухраварди и Ибн Джоузи. След като изучил арабска граматика, Корана, ислямското право и основите на религията, пътува като проповедник до Хиджаз, Сирия и Мала Азия.

„Бостан“ и „Голестан“ – световни шедьоври

Вдъхновен от преживяното по време на пътешествията си, Саади написва първата си книга – „Бостан“, която е изцяло в стихове. Той я посвещава на Абу Бакр ибн Саад ибн Занги при завръщането си в Шираз през 655 г. по хиджра (1257 г. сл. Хр.).
Британският вестник Гардиън включва „Бостан“ на Саади сред 100-те най-велики книги в историята на човечеството.

Историята на написването на „Голестан“ е различна — Саади я написва за около шест месеца. Тази книга е изцяло посветена на житейските уроци. Заглавията на осемте ѝ глави — като „Поведение на владетелите“, „Моралът на дервишите“, „Добродетелта на скромността“, „Ползата от мълчанието“, „Любов и младост“, „Старост и слабост“, „Възпитание“ и „Етикет в общуването“ — свидетелстват за това. Думите на Саади в тази книга са се превърнали в пословици сред народа.

Гробницата на Саади

Гробницата на Саади се намира в Шираз, известна като „Саадие“. Тя е разположена в подножието на планината Фахандж. Смята се, че на това място е била неговата ханака (приют за дервиши и духовни учители).
Гробницата е построена в традиционен ирански архитектурен стил – осмоъгълна сграда, с прекрасна градина и зеленина, която днес е духовно прибежище за много любители на литературата и изкуството в Иран.

Денят на Саади

21 април (1 ордибехещ по иранския календар) е обявен за Национален ден на Саади в календара на Иран.