Чудото на поезията на Хафез

Диванът на Хафез е една от книгите, които се намират в повечето домове в Иран.
Хафез, „Лисан ал-Гхайб“ и „Ширин Сохан“
Газелите в Дивана на Хафез са водач за хората. Хората отварят Дивана с намерение и надежда, че стиховете на Хафез ще донесат късмет и добро бъдеще. В дългите зимни нощи, особено в нощта на Йалда – последния ден на есента и първата нощ на зимата, семействата четат и тълкуват газелите на Хафез заедно. Ако се разходите по големите улици на градовете в Иран, може да срещнете хора, които ще ви помолят да спрете за малко, за да ви направят „фал“ (гадание) с Хафез. Те правят „фал Хафез“. Иранците вярват, че Диванът на Хафез, тъй като поетът е „Хафиз Кул Куран“ (т.е. запаметил целия Коран), е вдъхновен от божествени тайни и може да предсказва бъдещето. Хафез е известен в Иран като „Лисан ал-Гхайб“ — този, който знае тайните на невидимото и скритото. Също така заради красноречието и сладката си реч иранците го наричат „Хафез Ширин Сохан“ (Хафез с красивата реч).

Хафез и Гьоте
„Хафез“ е поетичното име на Хожа Шамс ад-Дин Мохамед. Поетите често слагат своето тъждествено име (т.е. „теклас“) в края на стиховете си. Хафез от младежките си години започва да учи Корана и става „Хафиз Кул Куран“ — този, който е запаметил Корана изцяло. Той е владеел Корана на 14 различни четения. Хафез е имал пълно познание по арабска литература и ислямски науки, и е бил майстор в тълкуванието, богословието, мъдростта и литературата. Повечето стихове на Хафез са в поетичната форма „газел“. Газел означава „разговор с любимия и любовно излияние“. В персийската литература газелът е стихотворение с рима и повторение, където редовете са свързани по специфичен начин. Хафез е ненадминат в жанра на газела сред персийските поети. Затова и Диванът на Хафез остава вторият най-продаван и четен в Иран след Корана. Младото поколение също обича и чете неговите газели.

Хафез е бил повлиян от големи персийски поети преди него като Фирдоуси, Низами Ганджеви, Молана, Саади, Ираги, Ходжа Кермани, Обейд Закаани и Салман Савоужи и е оказал голямо влияние върху поетите след себе си. Сред чуждестранните поети, повлияни от Хафез, е немският Гьоте. Гьоте написал своя „Източно-западен диван“ под влияние на Дивана на Хафез. Известно е, че Гьоте е казал на Хафез: „О, Хафез, желанието ми е да съм само един от твоите последователи“. През 18-и и 19-и век стиховете на Хафез са преведени на европейски езици.

Поезията на Хафез е допринесла за успеха на традиционната иранска музика. От друга страна, музиката усилва емоционалното въздействие на неговите стихове върху хората.

Смъртта на Хафез
Хафез е роден в Шираз през 726 хиджрийска година (1325 г. сл. Хр.) и починал през 792 хиджрийска година (1386 г. сл. Хр.). Диванът започва с газела:
«اَلا یا اَیُّهَا السّاقی اَدِرْ کَأسَاً و ناوِلْها/ که عشق آسان نمود اوّل ولی افتاد مشکل‌ها»
(О, пияч, донеси чашата и подай я, любовта първоначално изглеждаше лесна, но после стана трудна).
Казват, че последната газела е:
«فاتحه‌ای چو آمدی، بر سر خسته‌ای بخوان/ لب بگشا که می‌دهد، لعل لبت به مرده جان...»

Около 65 години след смъртта на Хафез е построен мавзолей в негова чест. Гробницата му в Шираз се нарича „Хафезие“. Тя се намира в зелен оазис.

Ден на възпоменание
12 октомври, което съвпада с 20-ия ден на месец Мехр в иранския календар, е обявен за Ден на почитане на Хафез. В този ден ежегодно в Шираз се провежда церемония с участието на изследователи от цял свят.