Ноуруз

Древните иранци, персите пресмятали годината по слънчевия календар (въз основа на въртенето на Земята около Слънцето), обратно на вавилонците и саманяните, които използвали лунния календар (въз основа на въртенето на Луната около Земята). Персите разделяли годината на 12 месеца и всеки месец на 30 дена, като последните 5 дена от годината наричат "пандже". Тогава е и празникът Ноуруз - един от най-красивите празници от древността до днес, а може би и най-осмисленото начало на Новата година.

От астрономическа гледна точка това е времето на пролетното слънцестоене, когато денят се изравнява с нощта. Ноуруз е първият ден на месец фарвардин - началото на Новата година (което днес иранците празнуват на 21 март - бел. ред.). Шестият ден от месеца (денят на раждането на Ашур и Заратустра) е Великият Ноуруз.

В древността Ноуруз се е празнувал през лятото, защото тогава са смятали началото на лятото за начало на годината. Тогавашните иранци разделяли годината само на два сезона, като първият почвал с Ноуруз, а вторият с празника Мехреган, начало на студа и на зимата. Кога Ноуруз е бил преместен през пролетта, не може да се каже с точност. Думата "фарвардин" идва от "фруши" или "фрухар", което означава "същност", "субстанция", "съществуване". Фрухар е проблясък от "ахура" - маздеистично понятие, състояние на живота и битието, съществуване в рая преди идването на материалния свят.

Иранците вярвали в живота след смъртта и във вечността на духа. Според тях и във Фрухар починалите не скъсват връзката си със Земята и с живите. Оттук идва обичаят в началото на Новата година хората да си ходят на гости. Преди настъпването на Ноуруз се извършва ритуално почистване на къщите, обличат се нови дрехи, поставят се димящи благоухания. Постила се "суфре хафт син" (трапезата на седемте ястия). Хората се подготвят за получаване на Фрухар, за среща с духа на своите предци. Още в навечерието на Новата година започват молитви към Бога.

Абурейхан Бируни пише: "Според вярата на персите в този ден светът намира своето съществуване, този ден е началото на сътворението. В чест на празника Ноуруз 25 дена по-рано персийците правят седемцветни сплитове от жито, ечемик, ориз, леща, бакла, соя, царевица, фасул, нахут, грах и др. Изброените култури се засаждат ритуално и която от тях расте най-добре, се смята, че през годината реколтата й ще е най-изобилна." На шестия ден от Ноуруз се извършва ритуален танц с ръкопляскане и тропане с крака. По време на този танц посадените култури се откъсват, разхвърлят се по земята или се пускат по вода.

Върху "суфре хафт син" се поставят винаги седем неща - Коран, огледало, розова вода, бонбони, пълен с вода съд, авишан, съд с плуваща риба, кадило, ориз и различни готвени ястия (без червено месо). Прибавят се седем вида плодове и други седем храни, започващи с буквите "син" или "шин". Числото седем ("син") за иранците винаги е било свещен символ. Чрез него те се обръщат към седемте ангела на доброто от религията на Заратустра.
След приемането на исляма в Иран към символиката на числото седем се прибавят ислямски нюанси. Зелените култури върху отрупаната маса символизират цвета на древната религия, стомната с вода - светлината, брашното и хлябът - берекета, яйцето - зародишът на света и многочадието, мармаладът саману - изобилието от храна, монетата - благополучието, уханното клонче от цветето бидмешк - жизнерадост и свежест. Слагат се по три броя от клонките на нар, смокиня или маслина. Числата 7, 12 или 21 са символ на светите, а огледалото - на съвестта.

Вярва се, че по време на гостуванията целувките и ръкостисканията "пречистват" всички вражди и обиди. По-възрастните даряват децата, но подаръци се дават и на служителите и помощниците, както и на изпадналите в нужда. Съществува обичай в първия ден на Ноуруз да се посещават култови места или близки, които са в траур.
В царския двор по време на персийските династии Ноуруз се е чествал изключително тържествено. В деня на Ноуруз Ахаменидите приемали в тронната зала Ападана в Персеполис пратеници от чужди страни, управители на области, както и представители на различните съсловия. Царете получавали дарове и същевременно дарявали. И до днес по руините на древната столица има запазени релефи, които изобразяват празника. Дарий I (от династията на Ахаменидите) се възкачвал на трибуната Раблноу баб* и докосвал ръцете на статуята на бога. От времето на друга от големите персийски династии - тази на Сасанидите обаче няма достатъчно сведения за честването на празника. По времето на Дейлемитите различавали между Ноуруз (ам) - от първия до края на петия ден от фарвардин, който се празнувал общо и Ноуруз (хас) от шести фарвардин, който е личен празник. През династията на Селджукидите тази традиция все още съществува. Празникът продължавал 12 дни. Смятало се е, че на 13-ия ден на Земята слизали дайвите - злите духове, подвластни на Ахриман (бога на злото, брата и антипода на зороастърския бог на доброто Ахура Мазда). Хората излизали извън къщите си, за да не ги заварят вътре злите сили. И досега този ден иранците прекарват на открито, най-често извън града.

През ислямските времена Ноуруз се прави в чест на пророка Сюлейман (Соломон). Мюсюлманите приемат празника с голяма почит. Шестият имам на шиитите Джафер ибн ел Садък казва: "Адам е създаден от Бога в началото на фарвардин. Този светъл ден е ден, в който ще се сбъднат твоите желания." Прекарвайки го в пост и молитва, на този ден иранците отправят към Бога най-съкровените си желания.