Поемата „Хейдербаба“ — вечна ценност за азербайджаноезичните по целия свят

Литературата е неразделна част от културата на всеки народ и Иран е известен в света заради богатата си литературна традиция. Иран е родина на велики поети като Мевлана, Хафъз, Саади, Фирдоуси, Низами и Хаям, чиито творби са преведени на много езици и са вдъхновили множество известни писатели. Въпреки това величието на персийската литература не се ограничава само до миналите векове; съвременните ирански поети също са създали много ценни и знаменити произведения. Поемата „Хейдербабаяйе салам“, известна също накратко като „Хейдербаба“, е едно от тези съвременни произведения, което е спечелило голяма популярност и е ненадминато в нежност и изящество на словото.

Кой беше Шахрияр?
Мохаммад Хосейн Бехжат Тебризи, който използваше псевдонима „Шахрияр“ в стиховете си, е съвременен ирански поет, роден през 1906 г. (1285 по иранския календар) в Тебриз, по време на борбите на иранския народ срещу тиранията на династията Каджар. Тези борби завършват с подписването на Манифеста за конституционна монархия, но последвалите събития карат Шахрияр да прекара детството си в село. Той твърди, че е започнал да пише стихове на седемгодишна възраст. Талантът му тогава е бил толкова голям, че дори в разговори с приятели е говорил с ритъм и поезия.
След средното си образование Шахрияр записва медицина, но неуспешна любов подхранва поетическия огън в душата му и му придава дълбока духовност. Неговите персийски стихове са изящни и изпълнени с любовни мотиви, но върхът на неговото творчество са стиховете му на азербайджански език. Поемата „Хейдербаба“ е един от тези шедьоври, който от самото си публикуване му носи неизмерима слава.

За поемата „Хейдербаба“ и нейното създаване
Шахрияр публикува „Хейдербаба“ през 1952 г. (1331 по иранския календар), същата година, в която умира майка му Кукеб ханум. Казва се, че когато персийската слава на Шахрияр става широко известна, майка му, която не разбира добре персийски, го моли да напише стихове на език, който тя може да разбере — това е началото на „Хейдербаба“.
Поемата е особено почитана в страни с азербайджанскоезично население и е преведена на много езици. За нейното изследване са направени значими научни трудове, някои от които дори са докторски дисертации.

Съдържание на поемата „Хейдербаба“
В тази дълга поема се вижда свеж и поетичен поглед към природата, с живи описания и образи, които предават звуците на нощта и шума на потоците. Според някои експерти езиковите детайли правят поемата почти непреводима. Затова азербайджаноезичните я почитат високо и я считат за свое културно наследство.
От началото до края си „Хейдербаба“ запазва близка връзка с културата на азербайджанския народ. Шахрияр обръща стиховете си към „Хейдербаба“, но читателят разбира, че този образ не е само един човек, а цялото човечество, което трябва да чуе неговия зов.
В поемата се споменават различни персонажи, като „Мираждар“ който вика за азан, „Ашик Рустам“ който свири на инструмент, както и старейшините на селото Кхошкнабе, с които поетът е свързан и съпреживява техните духовни състояния.
Хората в поемата са често познати, приятели от детството на поета или негови близки — поради което някои смятат „Хейдербаба“ за своеобразна биография. Използването на тези образи прави поемата ценна и от етнографска гледна точка.
Връзките в семейството, простият селски живот, гостоприемството, съчувствието, обредите за сватба и погребение, кавашчетата (вестителите) на поклонниците към Кербала, социалните различия, грижите за онеправданите, както и описанията на планини, поляни и красотите на селото са ярко представени в „Хейдербаба“. Използването на поговорки също демонстрира виртуозността на поетичното умение на Шахрияр.

Формални характеристики на поемата
Всички строфи са писани в стихотворен размер с 11 срички. Поемата съдържа 125 строфи, всяка с по пет стиха, което я прави общо 625 стиха. В текста се използват около 80 лични и географски имена. Поетът използва метафори и литературни похвати, но езикът е достатъчно прост, за да бъде разбран и оценен от широк кръг читатели.

Регистрация като нематериално културно наследство
Значението на „Хейдербаба“ е толкова голямо, че през 2011 г. (1390 по иранския календар) тя е регистрирана в списъка на нематериалното културно наследство на Иран.