Хората от село Анзъруд, разположено в западната част на провинция Източен Азербайджан, всяка година на първия ден на есента провеждат церемония, известна като „Султан Дагъ“ или „Пастирски ритуал“. Поради историческото си значение, този обичай е включен през 2011 г. в списъка на нематериалното културно наследство на Иран.
Запознаване със селото Анзъруд
Село Анзъруд е едно от историческите и туристически села на окръг Еско в провинция Източен Азербайджан. Разположено е на 18 км от град Еско и около 50 км от Тебриз, с население около 1500 души. Поради планинския терен, селото е изградено на тераси – покривът на една къща служи като двор на тази над нея.
Жителите се занимават основно със земеделие и скотовъдство, като в селото са разпространени и занаяти като тъкане на килими. Сред забележителностите са няколко исторически паметника: каменна джамия, скална баня, гробницата на Султан Осама бин Фаргат на върха на планината Каладaгъ и минерални извори.
Скалната джамия в Анзъруд се счита за най-голямата от този вид в Иран, като някои я датират още от предислямския период. Според тях, формата на сградата е подобна на езически светилища, които впоследствие са били адаптирани за ислямски религиозни обреди. Скалната конструкция осигурява прохлада през лятото и топлина през зимата, предпазвайки сградата от влага и ерозия и без нужда от ремонт. Джамията е център за социални и религиозни събития в селото.
Анзъруд е известен и с богати насаждения от маслодайна роза, превръщайки го в един от центровете за производство на розова вода в провинцията. Затова всяка година там се провежда фестивал на маслодайната роза.
Благодарение на множеството извори, селото е зелено и плодородно. Най-известният извор е „Агъ Болаг“ с кристално чиста вода, която се смята за полезна при лечение на бъбречни камъни. Водата извира от земята и тече по хълма, а заобикалящата природа е идеална за паша на добитък.
Пастирският ритуал в Анзъруд
Първия ден на есента местните жители се изкачват на върха на планината Султан, за да посетят гробницата на Осама. По време на церемонията те правят приношения и се молят, изразявайки благодарност към Бог и природата за поминъка си.
Според местните предания, Осама бин Фаргат е бил мисионер на исляма, който посетил района в началото на разпространението на религията и спечелил уважението на хората. Гробницата му е построена на върха на планината като знак на почит.
Обикновено на последния следобед от лятото първите групи хора тръгват към върха, където си осигуряват временно място за нощувка и изразяват почит с ритуално пеене. В гробницата има изградени временни заслони, които се използват специално за това събитие.
След сутрешната молитва, хората очакват стадата овце, които се пазят наблизо. Овцете се водят от запад към гробницата, а местните застават по двата края на пътя, за да наблюдават преминаването им. След като обиколят гробницата, овцете излизат от западната страна. Един от пастирите води стадото, а хората изказват уважение и благодарност с думата „Маша Аллах“ — знак за признание на важността и достойнството на пастирската работа.
