Гравирането в Тебриз — автентично и ценно изкуство

Сред иранските изкуства, гравирането с инструмент (калем-зани) се счита за едно от най-красивите и впечатляващи ръчни изкуства. Гравирането обикновено се използва за украса на различни съдове и в Иран градовете Тебриз, Шираз и Исфахан са най-важните центрове на това изкуство. Тебризкото гравиране, което има дълбоки корени в културата и историята на Азербайджан, е ненадминато по красота и фина изработка и лесно може да се разпознае по своите мотиви и стил. Гравирането върху мед в Тебриз е едно от най-прочутите изкуства на този град.

История на гравирането в Тебриз

Общо взето, гравирането трябва да се счита за едно от най-древните ирански изкуства. Чаша от Марлик, открита в северен Иран от края на второто хилядолетие или началото на първото хилядолетие преди Христа, е един от най-старите предмети с гравиране. Това изкуство е било разпространено по време на Ахеменидската империя (550–330 г. пр.н.е.) и достига своя връх по времето на Сасанидите (224–651 г. сл. Хр.).
Общо съществуват три стила на гравиране – Тебриз, Шираз и Исфахан, които имат обща история. В Тебриз гравирането е било много популярно поне преди 650 години. По времето на Селджуците (11 век) и Илханатите (13 и 14 век) професионални гравьори са работили в Тебриз. По време на Сафавидите (16 и 17 век), когато това изкуство достига своя връх в Исфахан, гравирането в Тебриз също се развива и усъвършенства. През периода на Каджарите (19 век) използването на различни сплави кара изделията с гравиране, особено тези от Тебриз, да стават популярни сред широката публика и изкуството се разпространява.
Днес гравирането е професионално занаятчийско изкуство, изпълнявано в специализирани работилници. В миналото учениците за изучаване на гравирането са трябвало да работят под ръководството на майстори, а днес обучението се провежда чрез курсове и уъркшопи с професионални преподаватели.

Характеристики и техники на гравирането

Гравьорът използва удари с чук върху метална щанга, за да създаде орнаменти върху метали като злато, сребро, мед и месинг. Тъй като металът е по-издръжлив от другите материали за съдове, гравирането е по-трайно изкуство.
За да намалят шума при гравирането, майсторите пълнят съда с катран или гипс и чертаят желаните форми върху повърхността преди да започнат работа. Използваните щанги се различават в зависимост от финия детайл на орнамента и понякога художникът използва няколко различни щанги за създаването на своя дизайн. Обикновено, за да изпъкнат по-добре орнаментите, след завършване на работата повърхността се покрива с черно масло за блясък.

Стил на гравирането в Тебриз

При гравирането в Тебриз се използва натиск с китката, а в Исфахан – удари с чук, което прави гравюрата в Исфахан по-дълбока, а в Тебриз – по-плитка и гладка. В Исфахан се използват както фин инструмент, така и релефно гравиране, което придава триизмерен ефект. Това релефно гравиране често се използва при изработката на рамки за светилища и гробници на имами и светци.
Тъй като в гравирането в Тебриз не се използват удари, катранът и гипсът нямат приложение. Среброто и медта, поради своята мека повърхност, са предпочитани материали в този стил. Гравирането върху сребро, поради високата цена на материала, е изключително ценно и е много търсено като подарък и сувенир.
Художниците в Тебриз започват с изрязването на някои части по-дълбоко с помощта на специален инструмент, наречен „чезгъли“, за да очертаят основните форми. След това, с помощта на фин трион, фона се изрязва и оформя на мрежа, за да се подготви повърхността за нанасяне на главния орнамент.