Мейбод: мястото, където безжизнената глина се превръща в изкуство

Занаяти

Грънчарството в Мейбод – древно изкуство с живо присъствие

Грънчарството е едно от традиционните изкуства, което се е развило в град Мейбод, провинция Йезд. Това древно изкуство се е усъвършенствало с течение на времето и днес продължава да произвежда впечатляващи и красиви изделия.

История на грънчарството в Мейбод

Грънчарската традиция в Мейбод има повече от хиляда години история. В крепостта Нарин Калех, най-старото известно укрепление в света (с история над 4000 години), са открити парчета от цветна керамика, което говори за дълбоки корени на това изкуство в региона.

В миналото в различни квартали на Мейбод са съществували грънчарски работилници, които се простирали до централния район „Бешниган“. До преди около 40 години пещите за изпичане на керамика са били в границите на града. Днес те са преместени в района Керхане, извън градската зона.

Грънчарски изделия от Мейбод

Грънчарските работилници в Мейбод са с площ между 100 и 1000 кв. метра и използват глината, която се намира в изобилие в региона.

Маркировка на изделията

В миналото всеки майстор е поставял специален знак или подпис върху своето изделие, което освен че е доказвало автентичността, е служело и като гаранция за качество – клиентът е можел да върне изделието при дефект.

Видове керамика от Мейбод

Грънчарството в Мейбод включва два основни вида материали:

Глина (глинена керамика)
Бяла глина – смес от кварц, каолин и силициев пясък

Керамиката от глина се дели на два основни типа:

„Сефидвар“ – безцветна, проста керамика, използвана за стомни и саксии.
„Рангине вар“ – цветна керамика, използвана за малки и големи делви.

Също така се произвежда специална керамика, наречена „каши“ или „нани“ (намек за град Наин).

Процес на изработка с глина

Глината се докарва от далеч, тъй като местната почва не е достатъчно лепкава.
Първо глината се смачква и навлажнява, след което се омесва добре и се оставя да престои – до 15 дни остава използваема.
Готовата глина се оформя на ръчни порции, омесва се повторно върху плосък камък и се подготвя за работа.

Грънчарско колело

Старите колела са се завъртали с крак, но днес се използват механизирани устройства. След оформянето, изделията се сушат на слънце.
Ако са от типа „сефидвар“, се украсяват с ръчно издълбани шарки, наречени „сузани“. Ако са цветни, се покриват с глазура, подготвена предварително.

Последната стъпка е печене в пещ, като подреждането е от ключово значение, за да се избегне чупливост.

Производство с бяла глина (силициева керамика)

Камъкът, използван за тази керамика, идва от провинция Казвин, на стотици километри.
За да се предотврати напукване, към суровината се добавя счукано стъкло.
Тази керамика се изпича два пъти, след което се украсява ръчно.

Оцветяване на керамиката

Техниката за оцветяване се нарича „подглазурна“ (зирранги). След като изделието се оцвети, се глазира с разтвор от стъклен прах, вода, катера и понякога медна стружка. После отново се изпича.

Орнаменти и мотиви в керамиката от Мейбод

В миналото създаването на декоративни елементи било трудоемко – боите били добивани от растителни източници и рисуването изисквало голямо майсторство.
Днес, благодарение на химичните пигменти, цветовете зелено, синьо, черно и червено са лесно достъпни.

Най-често използвани мотиви включват:

Риба,
Слънце (Хоршид-ханум),
Птичка (Чагурек/врабче),
Цветни мотиви (Чит)
както и орнаменти с имена като: Зулф-е арус, Кох-дар, Тадж, Пендже-е ферси, Кермани, Машхади, Ханиог, Касичка, Конник и други.

Особено популярна е „Слънцето на Мейбод“ (Хоршид-ханум) – символ на горещото и слънчево време в района. Много от мотивите са вдъхновени от живота и историята на града.