Резбарството в Абада — уникално изкуство със световна слава

Резбарството е изкуство, при което мотивите се изпъкват върху основата на изделието. Това изкуство може да се изпълнява върху различни материали, но резбарството върху дърво е най-известният и най-красив вид. Този вид резбарство се извършва чрез издълбаване върху дърво. Колкото по-здрав и плътен е дървесният материал, толкова по-красиво и трайно е резбарството. Поради тази причина дървото от орех, самшит и круша е широко използвано в резбарството.

В други художествени занаяти върху дърво, като въртялка и мозайкарство, също се извършва издълбаване, затова те могат да се смятат за специфични форми на резбарството.

Произход на думата „резбарство“
Думата „резбарство“ произлиза от „растение“ и значението на „пораждам се, израствам“. Изглежда, че художникът-резбар оживява безжизненото дърво, камък или метал, като създава образ на растение или живо животно.

История на резбарството
Подобно на много други занаяти, резбарството се е развивало постепенно в обществото, затова не може да се определи точната дата на неговото възникване. Според експертите най-старото съществуващо резбарство е върху дървена врата в Джамия Атик в Шираз (IX век).

Някои учени смятат, че резбарството е възникнало преди исляма в Иран през VII век. С навлизането на исляма и строителството на джамии в Иран, резбарството се развива паралелно с много други изкуства. Освен за украса на врати и прозорци на джамии, резбарството се използва и за направата на минбар (проповедник) и стойка за Коран.

Златният период на резбарството е по време на династията Сафавиди (1501–1736 г.). Много художници се преместват в Исфахан, тогавашната столица, за да участват в строежа на сгради от този период. Гълпайган, град близо до Исфахан, постепенно се превръща в основен център за срещи и обмен на опит между майсторите резбари.

След падането на династията Сафавиди и продължителните смутове в Иран, различните изкуства спират да се развиват, затова резбарите се концентрират в Гълпайган и Абада, докато в други части на страната това изкуство почти изчезва. Пренебрегването на резбарството продължава до началото на XX век, когато с нарастващия интерес към „изящни занаяти“ оцелелите майстори започват да обучават нови ученици и изкуството получава нов живот.

Резбарството в Абада
Резбарството върху дърво е един от най-важните занаяти в Абада. Затова градът получава международен географски сертификат за резбарство през 2017 г., а техниките на изпълнение са вписани в списъка на нематериалното културно наследство на Иран. През 2019 г. Абада е обявен за световен град на резбарството.

Според някои данни в града работят около 150 домашни и търговски работилници с близо 5000 резбари. Жените в Абада имат специална роля в това изкуство, като някои от работилниците са изцяло посветени на тях.

Някои ценни произведения на резбарството, създадени в Абада или други градове в Иран, се съхраняват в световноизвестни музеи като Виктория и Албърт в Англия. Ахмад Имаами, един от най-известните майстори резбари, е роден в Абада. Освен приноса си за разпространението на изкуството, той е създал и безценни произведения. Шедьовърът му „Мраморният дворец“ е вечна следа от неговото майсторство. Неговите синове Али и Мохамад Тахер също са сред големите имена в този занаят и са обучили много ученици.

Приложение на резбарството
Резбарството може да се изпълнява почти върху всякакви дървени предмети — кутии за бижута, статуетки, бастуни, врати и прозорци, мебели и други домакински предмети, които се украсяват с тази техника. Резбарството се използва и в украса на различни ирански сгради, като дори върху таваните на някои постройки, например Хашт Бехешт в Исфахан, могат да се видят изящни примери на това изкуство.