Зилото е ирански подложка с впечатляващо изкуство и изцяло естествени материали.

Зилото е ирански подложен килим, изтъкан изцяло от естествени материали. Зилобафството е знак за изтънчеността на иранското изкуство. Не може да се даде точен отговор за произхода на зилобафството в Иран, но днес град Мейбед се счита за основното място за тъкане на зило в страната. В този град има работилници, в които занаятчиите се занимават с тази индустрия.

История на зилобафството
Някои смятат, че зилобафството е повлияно от плетенето на сламени изделия и представлява по-развит вариант на това изкуство. В историческите източници няма точна информация за времето на появата на зилото. Повечето налични текстове се отнасят до периода след въвеждането на исляма в Иран и в тях зилото се споменава като част от описанието на джамии или религиозни места. Въпреки това изглежда, че произходът на зилобафството датира преди навлизането на исляма в страната (VII век сл.н.е.).
Старите зила, които се намират в джамиите в област Йезд, са тъкани от майстори от Мейбед. Затова, въпреки че не може със сигурност да се твърди, че Мейбед е люлката на зилото, има единодушие, че това изкуство е процъфтявало в града през по-голямата част от историята.
Най-старото запазено зило, тъкано през 808 хиджрийска година (1405 г. сл.н.е.), се съхранява в Музея на зилото и керамиката в Мейбед. Зилото в джамията в Хавтар в Акда, зилото в джамията Амир Чохмак в Йезд (от XI век хиджра, съответстващ на XVII век сл.н.е.) и старите зила в джамията Рокн Абад са някои от най-значимите. На едно от най-ценните зила в Мейбед, върху което са изобразени 24 молитвени постелки, е изписана датата 1188 хиджрийска година (1774 г. сл.н.е.).

Характеристики на зилото
Зилото има прост външен вид и е известен с издръжливостта си. Използването на памучни нишки го прави подходящ за горещия и сух климат на пустинята.

Основни материали
Зилото се тъче от памучни нишки. Поради това тъкачеството на зило е било по-разпространено в райони, където памукът е широко използван. В миналото памукът първо се превръщал в нишки с помощта на въртящи се колела, а после се навивал на бухалки, които служели като основа (тъкан) за зилото. Тази нишка в местния диалект се нарича „хари“ или „официална нишка“. Тя е здрава нишка, която с добър тъкан процес дава много издръжливи зила.

Цветове и тъкане
Уредът за тъкане на зилото е подобен на стан за килими и гилими. За тъкане се опъват двойно повече нишки от тези при гилима, което прави зилото по-здраво и издръжливо. За разлика от гилима, който се тъче с растителни влакна и вълна, зилото е изцяло памучно. Може да се тъче от двете страни с различни орнаменти, като и двете страни могат да се използват. Поради използването на изцяло естествени материали, зилото е много подходящо за хора с кожни алергии. Цветовете на зилото са по-малко разнообразни в сравнение с иранските килими. Основно се тъче в синьо и бяло, но също така се използват и оранжево, зелено, кафяво, бордо и червено. Цветовете идват от растителни източници: червените нюанси от роняс (желязна руда), сините от нил и кафявите от кора.

Простотата и цветната комбинация на зилото създават хармония с керамичните плочки, използвани в интериора на ислямските джамии. Затова синьо-белите зила са сред най-популярните подложки в джамиите. Червените зила са най-често използвани в домовете. Особено ценени са зилата с комбинация от зелено и червено.

Мейбед - световен град на зилото
Поради разпространението на зилобафството в Мейбед, през 2018 г. градът беше обявен за световен град на зилото от Световния съвет за занаяти със седалище в Англия. В момента зилото в Мейбед се произвежда както в домашни условия, така и в работилници. Годишното производство на зило в този регион достига 100 000 квадратни метра.