Шиърбафи — тъкачното изкуство на хората от пустинните райони на Иран

В миналото жителите на Йезд са били изкусни тъкачи и повечето от техните занаяти са били свързани с тъкането и тъкачеството. Едно от тези изкуства, което като много други традиционни занаяти днес е загубило част от блясъка си, е шиърбaфието (традиционно тъкане).

Общият сбор от традиционните текстилни изкуства в Йезд, включващ дарайи-бaфи (тъкане на специални платове), еһрами-бaфи, терме-бaфи и тъкане на традиционни шалове и кърпи, се нарича шиърбaфи. Това изкуство все още е живо в Йезд и някои други градове на Иран като Кашан, като някои майстори все още го практикуват. Продуктите от шиърбaфието се считат за един от традиционните сувенири на Йезд.

Пример за произведения от шиърбaфи

Какво е „шиър“ и шиърбaфи?
Някои исторически изследвания показват, че произходът на шиърбaфи датира още от ранните векове след навлизането на исляма (VII-VIII век). Въпреки това, може да се каже, че около преди 350 години е бил периодът на върховото развитие на шиърбaфи в Иран. По това време тъканите, изработени от майсторите шиърбaфи, са имали голяма популярност и силен пазар.

Думата „шиър“ в буквален смисъл означава коса на човек или животно. В текстилната индустрия „шиър“ е плат, който се тъче с вълна или косъм от животни, като използваните влакна и основа са много фини и тънки. Машината, с която се извършва шиърбaфи, се нарича „четиристранен тъкачен стан“.

Произведения от шиърбафи
Общо взето, „шиър“ е прост плат, обикновено без шарки, въпреки че в повечето случаи се използват райета. „Шиър“ се използва предимно за дамски дрехи. Цветовете са предимно топли — като тъмночервено, червено, лилаво и жълто, но не са редки и зелено, черно, а също и флорални мотиви. Има и мъжки варианти с райета в черно и бяло.

Платът се тъче в размери 2 х 1,5 метра. От няколко десетилетия насам тъкачите поставят името си на двата края на плата като своеобразна гаранция и възможност за рекламация при проблеми.
Преди време шиърбафи е било предимно мъжко занимание, а един майстор с един стар стан е произвеждал по 1-2 метра плат на ден.

Поради тънкостта и прохладата си, платът шиър е бил популярен предимно в топлите райони на Иран. Затова шиърбафи се разпространява главно в централните части на страната, като градовете Йезд и Кашан стават основни центрове на занаята.

Основни направления в шиърбафи:

1. Зарибaфи: използват се тънки златни нишки. Тези платове са били използвани за изработка на луксозни дрехи за благородници и влиятелни лица. Зарифафи е традиция от преди новата ера.

2. Завесено тъкане: работилници за производство на завеси е имало до преди няколко години в Йезд, но вече ги няма.

3. Тъкане на покривала за легла: старите четиристранни стани се използвали и за тези по-декоративни платове, но днес се използват други машини, наречени „седемстранни“, които произвеждат платове с ширина до 3,5 метра.

4. Чадършебафи: тъка се в размери 2 х 2 метра с шарки „каре“ и цветове като синьо, жълто, червено, зелено и черно. Този плат се използва за покриване на спалното бельо.

5. Платове за кърпи: тъкани в три вида — номадски, копринени и „мерс риза“.

6. Кънавиз: този плат вече не се произвежда.

7. Шамадбафи: памучен или копринен плат, използван през лятото като покривка, лек и тънък — идеален за топлите вечери.

8. Ахрамибафи: ползван главно от поклонници, размерите му са обикновено 70 х 100 или 90 х 120 см.

9. Данданибафи: използван за шиене на дрехи на зороастрийците. Това е много трудоемко изкуство, което днес вече не съществува.

10. Дарайбафи: изцяло копринен плат, боядисван с естествени и растителни багрила. Продуктите включват покривки за маса, калъфки за игли и покривала за легла. Това изкуство все още съществува, макар и с промени в шарките спрямо миналото.