Пустинната провинция Йезд е част от сухия и полусух пояс на северното полукълбо. Тя се намира в обширна долина, разположена между планинските вериги Ширкух и Харанак.
Харанак е едно от селата в окръг Ардакан, в провинция Йезд, и има горещ и сух климат. Районът е важен и стратегически по много причини – тук се намират мината за желязна руда Чадермолу, урановата мина Саганд, както и мини за барит, цинк и гранит. Освен това в близост се намира защитената зона Дара-е Анджир, в която живеят различни видове диви животни като кози, овце, диви котки, рисове, гепарди и птицата хобара. Всичко това превръща Ардакан в един от най-специалните райони на провинция Йезд.
Харанак се намира на около 60 километра от град Ардакан и има древна история, богата на културно наследство. Смята се, че името „Харанак“ произлиза от формите „Хорнак“ или „Хуранг“, които означават „място на изгрева“ или „място, откъдето изгрява слънцето“. В селото има няколко исторически паметника, включително крепост, баня, кервансарай, водоохранилище и джамия. Но една от най-уникалните забележителности, която няма аналог в Иран, е двуфункционален воден мост, използван както за пренасяне на вода, така и за преминаване на пешеходци — макар че първоначалната му цел е била именно водопроводът.
История на моста в Харанак
Ако изключим канатите и техните разклонения — древни хидротехнически системи за пренос на вода, съществуващи от хиляди години — мостът на Харанак се счита за едно от най-старите водни съоръжения в провинция Йезд. Методът за пренос на вода в него е местен и уникален.
Според специалистите основите на моста са положени по времето на селджуките (XI век), а горната част е построена в периода на династията Каджари (XIX век). По разкази на възрастни жители, горната част на моста е била разрушена от наводнение преди повече от век и по-късно възстановена при каджарите. При това възстановяване са добавени инженерни подобрения, включително конструкция, наречена „шатргелу“ (буквално „гърлото на камилата“), която подобрява движението на водата и намалява натрупването на утайки.
Местните наричат съоръжението „Āb-bāre-ye Kāl“ или „Пул-е Естро“. Думата āb-bāre означава „воден канал“, а kāl — сезонна река, по чието корито минава мостът. Терминът естро се отнася до земите от другата страна на реката — мястото, до което хората преминавали по моста.
Формата на „шатргелуто“ е вдъхновена от естествено образувание, причинено от ерозията на водата — тя помага да се филтрира и пречиства водата, като отстранява утайките и пропуска по-чиста вода през моста.
Архитектура и особености на моста в Харанак
Мостът е изграден от тухли, което е една от причините за неговата устойчивост.
-
Тухлите в основите са червени и по тях личат следи от ерозия, свързани със солената вода и времето.
-
Пространствата между тухлите са запълнени с сарудж — традиционен варов разтвор.
-
Основите са поставени върху няколко слоя камък.
-
Тухлите в горната част са жълти и очевидно по-нови.
Размерите са следните:
-
Основни тухли: 25×25×5 см
-
Горни тухли: 20×20×5 см
-
Мостът има четири свода и три колони,
-
Дължина: 40 метра,
-
Ширина: 5,10 метра,
-
Височина: 5,70 метра,
-
Наклон: около 2%, което позволява ефективно отвеждане на водата.
Дори днес, при проливни дъждове, мостът все още пренася вода от едната страна на реката към другата.
Национална регистрация на моста
Комплексът, включващ водния мост и конструкцията „шатргелу“, е вписан в списъка на националното наследство на Иран през 2014 г. (1393 г. по иранския календар).
