Умението за разпъване и събиране на номадската палатка — наследство, родено от природата

Животът на номадите в земите на Иран има дълбоки корени и културата на тази част от иранския народ е много богата и плодотворна. Номадите присъстват в северните, северозападните, западните и южните региони на Иран и с отглеждането на добитък и осигуряването на значителна част от животинските продукти играят важна роля в икономиката и препитанието на иранския народ. Освен това, номадите през историята на Иран са играли значима роля и в политическите и социални събития и от тази гледна точка са една от най-влиятелните политически групи. Влиянието им е било толкова голямо, че през различни исторически периоди царе и владетели са правили опити да ги направят седящи жители; тези опити са нанесли много удари върху начина им на живот, но не са довели до изчезването им.

Номадските групи са усвоили специални умения за приспособяване към кочевническия живот през вековете и ги предават от поколение на поколение. Сред тези умения е и умението за бързо разпъване и събиране на традиционните номадски шатри (алачик), което е регистрирано като нематериално културно наследство на Иран. Националната регистрация на това умение е извършена през 2012 г. (1391 по хиджрийски календар) поради неговата културна значимост.

Алачик – домът на номадите
Поради необходимостта през различните сезони да кочуват за прехрана на стадата си, номадите използват специален тип жилище. Тези жилища, освен че трябва да са устойчиви на вятър, дъжд и други атмосферни условия, трябва да бъдат леки и лесни за пренасяне, а разпъването и събирането им да става възможно най-бързо. През вековете номадските колиби (куме) са се развили, за да отговарят на нуждите на живота им и са станали част от тяхната идентичност и културно наследство.

Животът на номадите, свързан с природата, въпреки трудностите, носи много красота, която се проявява в облеклото и украшенията им, както и в декорацията на колибите. В Източен Азербайджан алачиките на номадите, подредени заедно, са своеобразна туристическа атракция. Номадите в тази област живеят в региона Арсебаран. През лятото обитават планините Саблан и околностите, а през зимата се преместват в южните части на Моганската равнина в провинция Ардебил.

Номадите в Източен Азербайджан наричат своите алачики „уба“. Уба са наметала от войлок, изработени върху дървена рамка във форма на купол. Тези палатки са направени от изцяло естествени материали, а техните украси се изработват ръчно от жените номади.

Умения за разпъване и събиране на алачик
Особено важно при алачиките на номадите в Източен Азербайджан е умението, което се прилага при тяхното разпъване и събиране. Това традиционно умение позволява за минимално време да се разпъне здрава и стабилна конструкция. То позволява на номадите бързо да събират палатките така, че да са годни за повторно разпъване и преместване.

Основната конструкция на алачика включва две важни части: дървен пръстен за покрива и извити дървени пръти. Сред номадите Шахсън в района на Арсебаран палатките имат различни размери, като броят на извитите пръти варира от 24 до 28 според големината. Входът на алачика, наричан „Белих“, е обърнат на заден вятър, за да защити обитателите от студени и сухи ветрове и прах. За да изглежда красиво от вън, на върха се зашиват цветни и вълнени звънчета, наречени „Кутуз“. С времето тези украси губят първоначалните си цветове и стават бели или черни.

Вътрешна украса на алачика
При разпъването на алачика вътрешността му се украсява с лента широка около 10 см, изработена обикновено от вълна и в различни цветове. Долната част на лентата е украсена с черна мрежа с триъгълна форма. Тези украси съдържат мотиви, вдъхновени от природата. Най-често срещаните орнаменти включват форми, наподобяващи котешка лапа, гребен, листо, звезда и овчи рога.