Зашеметяващата красота на килимарските умения на Кашан

Килимарството на Кашан в историческите източници

Изкуството на килимарството е тясно свързано с уменията в производството на текстил — като тъкане на тафта, кадифе и атлаз (известни още като „хормези платове“). Пътешественици, които са посещавали Кашан през различни исторически епохи, го описват като център за производство на скъпи платове и облекла.

Жан Шарден и Антъни Шърли споменават текстилното майсторство на местните, отбелязвайки, че те шиели дрехи от обикновена коприна, дамаска коприна, както и коприна, смесена със злато и сребро.

Източници от XVII и XVIII век показват, че килимарските умения в Кашан са били използвани главно за тъкане на кралски килими, включително няколко, изработени по заповед на шах Абас.

През епохата на Каджарите, Хаджи Баба Горбан Али Едалат е бил един от най-големите търговци и производители на килими в Кашан. Днес неговият дом, известен като „Къщата на килимите“, служи като музей с 28 кашански килима от епохите на Сефевидите и Каджарите.

Килимите от Кашан в световни музеи

Днес един от най-старите запазени килими от Кашан, датиращ от XVII век, се съхранява в Музея на килимите в Иран.

В Музея Метрополитън в Ню Йорк има килими с ловни сцени, чийто точен произход не е известен, но някои изследователи смятат, че някои от старите полски килими са тъкани именно в Кашан.

Прочутият килим от гробницата на шейх Сафи е друг важен пример за кашанско килимарство. Той обаче е известен като „Килимът от Ардабил“ и се съхранява в музея „Виктория и Алберт“ в Лондон.

Килимът на Шах Абас, известен със своите големи цветя, също е от този период.

Умения в тъкането на кашански килими

Основата на кашанските килими е от памук, а коприна се използва за най-фините изделия. В района на Кашан се използва специален конец, наречен „шахри“, както и по-дебели памучни нишки „есфахани“, които се поставят като основа.

В съвременните килими се използва овча вълна, понякога внесена от Австралия. Освен това се използва вълна от региони като Хорасан, Керманшах, Азербайджан и Техеран.

При тъкането се използват специални схеми, при които всяко квадратче представлява един възел. Дизайните включват клони, цветя, листа, сцени на лов или битки и могат да изобразяват исторически или митологични събития.

Кашанските възли са несиметрични и се отличават с характерно усукване, което се вижда равномерно на гърба на килима.

Характеристики на кашанските килими

Уменията в килимарството в Кашан се делят на два основни вида: номадски (селски) и градски. Номадските килими най-често се тъкат в областите Миме и Джошкан.

Основни характеристики на кашанските килими:

• Между 30 и 45 възела в 7-сантиметрова линия;

• Тъмночервен фон и тъмносин бордюр;

• Диамантени медальони (трондж), с форма, наподобяваща елипса;

• Използване на арабески мотиви в ъглите, бордюрите и медальона.

Килимарството е широко разпространено в Иран, като всяка област има специфични особености, базирани на местната география и култура.

Кашанските килими се отличават с по-къс и фин влас, прецизна плетка и ярки цветове като червено и тъмносиньо.

Оцветяването на преждите обикновено се извършва на място, като се използват естествени бои, извлечени от местни растения като корен от рубия, кора от нар, орехова черупка и лозови листа.

Както килимарството, така и боядисването на прежда в Кашан се считат за част от нематериалното културно наследство на региона.

Ако посетите Кашан, можете да разгледате стария базар, където множество търговци излагат ръчно тъкани кашански килими за продажба.