Хатамкари — съчетание на изкуство, талант и красота

Интарзията (хатам-кари) – едно от най-ценните традиционни ирански занаяти

Ръчните занаяти могат да бъдат класифицирани според суровините, които се използват за изпълнение на форми и мотиви. От тази гледна точка, интарзията (خاتم‌کاری – хатам-кари) е един от най-важните ирански занаяти, прилаган върху дърво и метал, създаващ изделия, които са едновременно изящни и привлекателни.

В това изкуство майсторите подреждат малки триъгълници или правилни многоъгълници един до друг, създавайки сложни и красиви геометрични фигури. Тези малки парченца могат да бъдат направени не само от дърво, но и от метал или кости. Изяществото на хатам-кари зависи от размера на използваните геометрични форми – колкото по-малки са те, толкова по-сложна, ценна и изящна е изработката.

Необходими инструменти за хатам-кари

За да създаде един предмет с интарзия, майсторът трябва не само да проектира декоративния мотив, но и да използва разнообразни инструменти за рязане, шлайфане и пресоване.

Сред основните инструменти в ателиетата за хатам-кари са:

• трион,

• пила,

• ренде,

• шкурка (смилателна хартия),

• длета,

• различни видове стеги и менгемета.

Материали, използвани в хатам-кари

Използваното дърво обикновено идва от:

• зизифус (вид ориенталско дърво),

• портокал,

• орех,

• абанос.

Металните елементи се изработват от:

• месинг,

• алуминий,

• сребро,

• бронз.

Понякога се използват и кости от камили, магарета, коне или дори слонове.

Като свързващи и фиксиращи материали се използват:

• животинско лепило (сириш),

• шеллак (вид естествен лак),

• лепило – всички те помагат за здраво закрепване на елементите към повърхността на изделието.

В много исторически забележителности е използвана интарзия за украса. Например в джамия Атик в Шираз и гробницата на емир Самарканд, интарзията е била използвана за декориране на дървени врати. Двойка дървени врати от гробницата на емир Самарканд, изработени през 15-ти век, днес се съхраняват в музея Ермитаж в Русия.

Според наличните данни създаването на днешната интарзия се свързва с периода на иханатите (1256–1356 г. от н.е.). В началото иранските майстори са усвоили стил, наречен „китайска интарзия“, при който малки триъгълни черно-бели елементи се подреждали заедно за украса на дървени предмети.

Постепенно започнали да се използват и парчета в червено, зелено и жълто, което довело до нови възможности и напредък в изкуството. В този период се появили и форми, различни от триъгълника — като петоъгълници, осмоъгълници и десетоъгълници.

По време на епохата на Тимуридите (1370–1506 г.) интарзията била толкова ценена, че Тимур Ленг, владетел на Гуркани (1370–1405 г.), поръчал на майсторите да украсят вратите на двореца Делгаша с интарзия. След смъртта му гробницата му била покрита с кутия, украсена с интарзия.

По време на династията Сефеви (1501–1736 г.) интарзията, подобно на много други ислямски изкуства, преживява значителен разцвет. Шираз, Исфахан и Керман били центровете на интарзията през този период. Майсторите използвали нова техника, наречена „гулбанди“ — призматични триъгълни форми се свързвали по страни. Метали с зелени и червени нюанси също се използвали.

През епохата на Занди (1751–1794 г.) бил популярен интарзията с възли, а по време на династията Каджар (1796–1925 г.) — полукрасивата интарзия. В този период хартията замества дървото, а неизлъскани метални телове също навлизат в употреба.

По време на династията Пехлеви (1925–1979 г.) започва използването на химически бои, което нанася сериозен удар на автентичността на изкуството. Въпреки това се създават ценни произведения, сред които:

• Залата с интарзия в Двореца Мрамор

• Залата с интарзия в парламента

• Полукръгла интарзийна маса, подарена на тогавашния президент на САЩ Айзенхауер

• Масата, подарена на кралица Елизабет

• Кутия с интарзия в светилището на Хазрат Зейнаб в Сирия

• Кутия за гроба на Хазрат Абдел Азим Хасани в град Рей

В наши дни изкуството интарзия се практикува като една от иранските занаяти в специализирани работилници, а произведенията се предлагат на пазара.