Рудаки бащата на персийската поезия

Епохата на Саманидите: възраждане на разума и персийската култура

Периодът на Саманидите (819–1004 г.) се смята за време на възраждане, епоха на разума и съживяване на рационалното мислене. Благодарение на културолюбивите жители и учените визири на този период, семето на науката, културата и философията беше посято и даде богати плодове. Духът на знанието и мъдростта, зароден тогава, не само че се разпространи в целия тогавашен свят, но и до днес дарява знанието с живот и свежест.

Саманидите неуморно работят за съживяването на персийския език и литература. От една страна, те подкрепят поети, писатели и преводачи, насърчавайки създаването на произведения на персийски език; от друга — вдъхновяват привържениците на иранската култура и цивилизация да създават и поетично обработват епоси и исторически хроники от древността. Водеща фигура сред тях е Фердоуси Туси, прочутият поет, автор на Шахнаме.

Рудаки – първият голям персийски поет

Сред водещите поети на този период е Рудаки, който макар и дворцов поет, е силно повлиян от научно-философския дух на времето. Той използва поезията като средство за изразяване на философски и мъдри размисли и е почитател на епикурейската философия – учение на древногръцкия мислител Епикур.

Рудаки е наричан „първият велик персийски поет“ и „баща на персийската поезия“, защото преди него никой не е имал цялостен поетичен сборник (диван). Той дава на персийската поезия независима идентичност, създавайки нови поетични метри и форми. Известен е и с това, че е създателят на рубаито (четиристишието). По-късните поети многократно го цитират и използват негови стихове в собствените си творби.

Най-известната му поема е тази, с която успява да върне емира Наср Самани от Херат обратно в Бухара – с прочутия стих:

بوی جوی مولیان آید همی / یاد یار مهربان آید همی
(Ухае на река Молиан / Споменът за милата ми идва пак)

Влиянието на Рудаки било толкова голямо, че след като емирът чул тези стихове, напуснал града дори бос, за да се върне в Бухара.

Творчество и заслуги

Рудаки е не само предшественик на великите персийски поети, но и един от най-продуктивните. Според поета Рашиди Самарканди от XII век, Рудаки е съчинил около 100 000 стиха, макар че до наши дни са оцелели едва около 1000. Според историческите хроники той е роден сляп, или е ослепял в детството — самият Фердоуси и Наср Хосроу също споменават това.

Неговите стихове полагат основите на класическата персийска литература. Американският иранист Ричард Фрай смята, че Рудаки има роля и в прехода от пехлевийското писмо към новоперсийското писмо. Стиховете му многократно се появяват в персийски литературни хроники, а сборникът му с поезия („Диван“) и поетичният превод на „Калила и Димна“ са сред основните му трудове.

Живот и смърт

Пълното име на Рудаки е Абу Абдуллах Джафар ибн Мохамад ибн Хаким ибн Абдуррахман ибн Адам, а поетичният му псевдоним е Рудаки. Роден е на 25 декември 858 г. (4 ди 237 г. по иранския календар) в село Рудак край Самарканд. Починал е през 940 г. (319 г. по иранския календар) в град Пенджикент в района Согд, днешен Таджикистан.

В иранския национален календар 25 декември (4 ди месец) е обявен за „Ден на почит към Рудаки“.