Абу Рейхан Бируни — легенда на безпристрастността

Абу Рейхан Мохамад ибн Ахмад Бируни

Абу Рейхан Мохамад ибн Ахмад Бируни  е признат за един от най-големите учени в историята на Иран, благодарение на задълбоченото си познаване на множество науки от своето време. Той се ражда на 13 шахривар 352 г. по иранския календар (973 г. сл. Хр.) в област Кас (един от градовете в провинция Хорезм) в село „Бейрун“.

Още като дете, поради своя изключителен гений и дарба, той усвоява както основите, така и напредналите нива на науки като персийска литература, арабска граматика и синтаксис, философия, математика, логика и астрономия. В този път се ползва от знанията на учители като шейх Мустафа Урганджи, Абдосамад ибн Хаким и Абу Наср — водещи математици и астрономи на своето време.

Този велик астроном започва своята научна дейност още в младостта си и за да разшири своите знания, поема пътя към Хорасан, Рей, Табарестан и Джорджан (в близост до днешната провинция Мазандаран). По време на престоя си в Джорджан посещава владетеля на града и написва книгата „Останалите следи от отминалите поколения“ (на арабски: *آثار الباقیه عن القرون الخالیه*), известна с краткото си име *Асар ал-бакия*, посветена на история и география. След това се завръща в Хорезм и, след като тази област бива завладяна от Махмуд Газневи в края на четвъртото столетие по иранския календар, той по покана на владетеля се отправя към Газна. Там, както и в други градове, до края на живота си продължава научната си дейност.

---

Творчество на Абу Рейхан Бируни

Бируни се ползва с уважението на султан Махмуд Газневи и прекарва най-плодотворните години от живота си в неговия двор, където пише „Канон Масуди“ в негова чест. Той владее сирийски, санскрит, персийски, иврит и арабски. Макар да се занимава с почти всички науки на своето време, най-голямо влечение има към математиката, на която посвещава по-голямата част от времето си.

Бируни е автор на над 113 книги в различни области — медицина, астрономия, история и география. Сред тях се открояват:

Изследване за Индия“ (تحقیق ماللهند*) — доклад от пътуването му до Индия и описание на обичаите на индийците;

Канон Масуди“** — за ислямската астрономия, сферичната тригонометрия, Земята, Слънцето, Луната и планетите;

Тълкуване на основите на изкуството на астрологията“ (التفهیم لأوائل صناعة التنجی) — астрономически труд, дълго време използван като учебник;

Ал-Джамахир фи марифат ал-джавахир“— труд за минералите и различни скъпоценни камъни;

„Ас-Сайдена фи ат-Тиб — книга по фармакология, описваща химичните вещества, техните свойства и начини на приготвяне.

Бируни предлага новаторски идеи и теории в различни науки. В астрономията — теорията за въртенето на Земята около оста ѝ и методи за определяне посоката на кибла в различни местоположения. В географията — изчисления на географска дължина и ширина и съставяне на карти. В химията и минералогията — изчисляване на относителната плътност на елементи, особено на благородните метали. В медицината и фармацията — превод на терминологията и наименованията на лекарства на арабски и персийски. Освен това той се изказва по теми като образуването на земната повърхност, превръщането на моретата в суша и възникването на света.

Бируни и неговата борба с фанатизма

Онова, което европейците правят през XVI век с научната и културната революция, Бируни извършва още през X век. Той разглежда наследството на древните рационални и традиционни науки със скептицизъм и критика, отказвайки се да приеме нещо, без да го е изследвал задълбочено сам. Най-важният аспект от научната му личност е стремежът към истината и отказът от фанатизъм и сляпо следване на установени възгледи. Според него фанатизмът „ослепява зрящите очи и оглушава слушащите уши“, водейки човека към действия, които разумът не одобрява.

Той не се колебае да критикува предишни учени, включително и Аристотел. Заради влечението си към обективния подход, Бируни не се задоволява с думи и писания, а проявява голям интерес към експерименти и пряко наблюдение на природните явления. Той гледа на науката през призмата на религиозната светогледна система и смята, че изследването на географията и природните науки е позволено, тъй като има значение за духовния и религиозен живот на ислямското общество.

Смъртта на Абу Рейхан Бируни

Абу Рейхан Бируни умира на 22 азар 427 г. по иранския календар (1048 г. сл. Хр.) в Газна (днешен Източен Афганистан), на 75-годишна възраст, и е погребан там. На 4 септември, съответстващ на 13 шахривар, в националния календар на Иран се отбелязва **Денят на честването на Абу Рейхан Бируни.